Когато преживяваш криза на средната възраст, просто се събуждаш една сутрин и решаваш, че искаш да промениш всичко. Спомняте ли си какво е чувството, когато влизаш в басейн в началото на лятото - стъпка по стъпка, докато си готов да се гмурнеш напълно. Същото е, когато изпадаш в депресия. Не се събуждате просто една сутрин нещастна. Това е нещо, което се наслагва във времето вътре в теб, докато накрая не ескалира.
Спомням си първия път, в който осъзнах ясно, че трябва да напусна своя съпруг. Пътувахме с колата по един от главните булеварди на града, за да вемам момчетата от училище. Шегувахме се за нещо и аз споменах, че много би ми се искало да си направя пиърсинг на носа, след като дупката се е запушила след години. Той ме погледна и каза, че това е ужасна идея и ще изглежда наистина много грозно. Обясни ми, че това ще го отблъсква от мен и някак на шега уточни, че това дори може да доведе до развод.
Това бе първият път, в който почувствах, че светът между нас рухва. Досега само бях слушала за това, но наближаващият развод наистина ти дава знаци много преди това. Въпросът всъщност изобщо не беше в пиърсинга, защото реално не беше нещо, на което държа чак толкова много. Почувствах се зле, защото знаех, че погледнато от тази гледна точка, той ми заявява, че ще се чувства зле в нашия брак, просто защото аз ще направя нещо, което желая. Нещо, което не е пряко обвързано с него - не е нито предателство, нито лъжа, нито пренебрежение. Тогава защо трябва той да се чувства зле от това? В онзи момент осъзнах, че това не означава нищо повече от това, че моят дългогодишен съпруг просто не ме приема такава, каквато съм.
Тогава за първи път почувствах, че искам да живея живота си по моите правила отново. Казах си, че съм уморена от всичко. Исках да правя нещата, които обичам и ми доставят удоволствие. Без да се чувствам виновна заради това. Нали на това се крепи бракът? Да се чувстваш себе си, когато си с някой друг. Нали това означава "сродна душа"? Истината е, че понякога едно толкова малко нещо, отваря паметта ти за много други, на които не си обръщал внимание преди това. Подсеща те за всичко онова, което се е наслагвало през годините. Това не е същинската причина, а просто червената лампичка, която ти намига, за да отвориш очите си.
Аз бях спряла да обичам себе си. Знаех, че трябва цялото ми време да е ангажирано с показването на повече любов към съпруга ми, към децата. Към това да намирам нови и нови форми на доход, които да осигуряват по-добро бъдеще на всички нас у дома. Към това да се грижа за всички, да не забравям да показвам любовта си на мъжа до мен по всякакъв начин - било то да поддържам домакинството или чрез ласки. Заслужавах ли да ми бъде заявено, че моите малки "мечти", които придават цветност в деня ми и ме връщат към младостта, да бъдат наказани чрез закани за развод. В крайна сметка наистина се разведох. Не ме разбирайте погрешно, мислейки си, че един пиърсинг на носа е довел до толкова сериозно решение. Всеки, който е минал през развод, ще разбере какво точно имам предвид и какво точно означава "наслагване".
Най-важното нещо, което научих от този брак, беше как да остана себе си и да живея живота си по своите правила. Дори когато изглежда, че всичко е срутено до основи. Когато чувствате, че потъвате, не се страхувайте да плувате и да потърсите помощ. Вие ще се справите с това. Животът ви ще се справи.
Превод от: huffingtonpost.com
Коментари (0)
Вашият коментар