Не можете да разглезите бебе. Бебетата имат нужда да бъдат докосвани, притискани до вас, гушкани и носени.
Причините за т. нар. разглезване на едно дете може да са много. Повечето от тях са свързани с чувството за вина у родителите. Вина, заради извънредните часове, прекарани в офиса, командировките, липсата на свободно време и сили за семейни забавления, непоследователност в прилагането на родителските правила, а често и желанието да бъде зарадвано детето с играчка или предмет, които родителят сам силно е желал като дете, но никога не е притежавал. Независимо коя от причините води след себе си нарушаването на правилата, всеки родител трябва да прави самооценка на поведението си, което най-вероятно е причина за разглезването на детето. Има обаче и някои митове, свързани с това.
Мит 1
Ще разглезите бебето, ако се занимавате твърде много с него. Трябва да го оставяте да си пoплаче понякога.
Реалността: Не можете да разглезите бебе. Бебетата имат нужда да бъдат докосвани, притискани до вас, гушкани и носени. Бебетата плачат, понеже са гладни, мокри, мръсни, нещо ги боли или искат да им се обърне внимание. Вземете бебето си и го прегръщайте. Правете го колкото често желаете.
Мит 2
Децата не трябва да израстват с убеждението, че могат да имат всичко, което пожелаят.
Реалността: Желателно е и е пример за ефективно родителство да научите децата, че могат да имат всичко, което пожелаят. Но може да им се наложи да работят упорито за него. И може да не го получат веднага и на момента.
Когато пазарувате и детето ви каже “Искам това”, отговорете с “Разбира се – а как ще платиш за него?” или “А какво ще направиш, за да го получиш?” Попитайте “Имаш ли план какво да направиш, за да го получиш?”.
Именно, когато повтаряте на детето, че няма как да има всичко, създавате у него почва за реализирането на една неамбициозна личност. По-скоро научете малчугана, че може да има всичко, което пожелае, стига да се потруди за него.
По този начин вашето пораснало дете ще започнат да гледат на себе си като на човек, способен да получи каквото иска в живота и да носи отговорност за собствените си желания и мечти.
Мит 3
Важно е да се каже на децата, когато се държат като разглезени и да им се обърне внимание за това.
Реалността: Когато наречете едно дете разглезено, то не чува “разглезено”, а чува “развалено, повредено, нещо, което не е наред”. Искате ли вашето дете да мисли за себе си като за някой, който не е наред?
Когато забележите, че мислите за дадено дете, че е разглезено, запитайте се “Кое в държанието му осъждам като разглезване?” Наблегнете на него и конкретизирайте действието, което не ви е харесало, чрез изречение. Например: „Алекс, видях, че не благодари на баба си за подаръка, който ти донесе. Има ли начин да покажеш уважение към вниманието й, дори новата блуза да не ти харесва?”.
Отлична статия. Дано повече читатели с придобита имбецилност я прочетат. Може би има шанс да си върнат човешкия облик.