Аз съм млада майка и тези дни няма да ми липсват

Вчера моето малко момче обърна кутия с бяла боя. След това я пренесе в хола, кухнята и по всички подове вкъщи. Първоначално се шокирах и стоях като парализирана, след това започнах да се ядосвам и след това влязох в акция и няколко часово почистване с всеки възможен препарат, за да оправя поне част от цялата бъркотия.

Много от мебелите и паркетът бяха съсипани, но се успкоявах, че така или иначе са ни били нужни нови. Въпреки това не можех да се успокоя и наистина нямах сила да почистя всичко това. Започнах да се питам как точно се е стигнало дотам да се превърна от една що годе спокойна майка до истинска момзила (комбинация от майка и Годзила - бел. ред.).

От момента, в боята се преобърна в онази ранна петъчна сутрин, аз бях лежала на пода, чистейки, може би над 100 пъти на ден. Тогава осъзнах, че това не е само моментно състояние, а съм на земята в повечето време - докато събирам маркери, играчки, докато лазя под дивана, за да издърпам нещо изпуснато, а бебето плаче с пълно гърло зад мен. Изведнъж всичко започна да ми изглежда безмислено. Просто исках да стана, да си измия ръцете, да си направя едно кафе и да се излегна на дивана. На кого всъщност му пука дали подът е покрит с боя? Нека бъдем артисти и даже да го посипем с блясък. Започна да ме хваща яд за това, което вътрешно си мислех. Изпитвах вина, но да - то прелиташе през ума ми: аз съм млада майка и тези дни никак няма да ми липсват.

Майчинството обикновено носи след себе си много бъркотия. Всъщност не ми пука за бъркотията, защото така или иначе съм хаотичен човек. Знам, че винаги ще има чинии за миене и дом за подреждане. Но понякога, както в този ужасен и труден момент, наистина не мога да понеса всичко. Понякога толкова много ми липсват дните, в които всичко беше изчистено и подредено. Когато нямаше тонове пране и пълна мивка с чинии постоянно. Понякога в изблик на емоции си мечтая децата да пораснат по-бързо, за да мога да имам малко повече време за себе си. Фантазирам си как ще изляза на вечеря, без да проверявам баланса по сметката си два пъти, за да съм сигурна, че мога да си го позволя и има достатъчно пари за децата. Много майки казват, че ще има липсва времето, когато детето е било бебе. С риск да съм черната овца - на мен тези дни няма да ми липсват. Това не означава, че не обичам майчинството или децата си. Означава просто, че не мога да се справя с всичко това, което носи след себе си в първите години. Няма как всички да бъдем перфектни, нали?