Не, да родя секцио не беше по-лесната ми опция

Възстановяването ми след секциото беше по-трудно и болезнено, отколкото при нормалното раждане. Не можех да ставам права с дни.

Аз не съм раждала. Извадили са бебето от корема ми. Нямам право да се нарека "раждала". Не съм и истинска жена. Аз съм страхливка.

Нито едно от тези неща не е вярно, но ако вярвате на това, което говорят хората за цезаровото сечение в подкрепа на естественото раждане, може би ще се хванете на думите ми. Може би е различно, когато се подложиш на секцио по медицински причини или спешност. Тогава си изключение от общото правило. Но какво, ако една жена просто по свое собствено решение иска да даде живот на бебето си чрез хирургична намеса? (Да, звучи много лесно!) Може ли тя да се нарече майка? Питам ви, защото неведнъж са ми казвали: "Ти не си родила, изкарали са бебето. Ти не знаеш каква е болката от раждането". Ставала съм свидетел и на неуместни коментари в групи за майчинство и взаимопомощ. Сякаш ролята на майките, дали живот на децата си чрез секцио, се принизява.

Нека ви кажа нещо - направих този избор, защото той ми даде шанс да имам някакъв контрол над ситуацията. Почувствах, че това е най-доброто за мен и за детето ми. При първото ми раждане не бе така - тогава избрах да го направя по нормален път. Да, беше болезнено. Толкова болезнено, че е трудно да се опише. Още го помня, а беше преди 10 години.

За второто си раждане осъзнато взех доброволното решение да бъде по оперативен път. Нямала съм никакви медицински показания, които да го изискват. Така го почувствах. Не исках да минавам отново през момента, в който не знам кога и какво да очаквам. Но това съм аз! Някои майки казват, че да родиш чрез секцио е по-лесно, отколкото естествено. Ако същите те бяха предминали и през двата варианта, не знам дали щяха да мислят все още така. Всяко раждане, тяло и жена са различни, но ако не сте преминали и през двете, няма как да имате правилна преценка.

Възстановяването ми след секциото беше по-трудно и болезнено, отколкото при нормалното раждане. Не можех да ставам права с дни. Минаха месеци, преди да усетя вътрешностите си на място. Истината е обаче, че се чувствах много по-спокойна. Разликата с първото раждане беше, че този път нямах следродилна депресия. Секциото ми не бе по-лесната ми опция и да - аз съм раждала жена, колкото и някои хора да се опитват да отделят майките, предпочели планово секцио.

Превод от: Клер Гилспи