O, мамо, чувам те. Самообвиняваш се отново. Задаваш си въпроси. Критикуваш се. Казваш си на ум: "Аз съм ужасна майка. Аз съм лоша майка."
И мислиш, че си права, нали? Само защото днес на ръба на силите си повиши малко повече тон на детето си и после прекара часове в угризения. Само защото днес реши да позволиш да се гледа телевизия, за да можеш да имаш малко време за себе си и да успееш да свършиш цялата домакинска работа. Или може би остави телевизора включен, за да не чува детето как плачеш, защото не издържаш на напрежението. Само защото снощи сервиза за вечеря купени пилешки хапки и не успя да измиеш чиниите.
Но нека ти кажа нещо. Ако наистина беше лоша майка, нямаше да ти пука и да си задаваш всички тези въпроси. Нямаше да се вълнуваш от неща, като здравословно хранене, ранно детско развитие или просто хиляда пъти на излизане да се питаш дали на бебето ти не му е студено. Ако беше лоша майка, нямаше да плачеш в банята, нито щеше да се самообвиняваш.
Замисли се над това. Наистина се замисли. Всяка твоя реакция доказва, че си обичаща, загрижена, любяща и най-вече - добра майка. Невинаги ще се гордееш със себе си и винаги ще изискваш повече, но трябва да знаеш, че е в реда на нещата да грешиш. Всички грешим. Но грешките не те правят "лош". Те просто те учат и ти помагат да израснеш.
Несъвършенствата те правят по-добра майка, по-добра съпруга, по-добра приятелка и по-добра жена. Ти си достатъчна. Правиш достатъчно. И въпреки малките пропуски, които определяш за "провал", ти си една наистина невероятна майка.
Коментари (0)
Вашият коментар