Ако трябва да избера някого на когото завиждам, то това би бил „бащата“ на мокрите кърпички. И не защото вероятно е неприлично богат, ами защото очевидно е гений и уникален практик.
Вече, като излизам където и да било и нямам мокри кърпички в чантата, се чувствам уязвима - все едно съм тръгнала на маратон с изкълчен глезен. Сутринта ставам, Теодор е наджвакал паста за зъби на шкафа в банята – вадя мокра кърпичка. Мия се, Тео е изхвърлил от организма си с два-три напъна преработената вечеря – айде пак 2-3, 5 кърпички. Дъх на алое вера замества инак така зловонния памперс. Мой ред за тоалетната – мале колко коса е паднала на пода, докато съм се сресвала (да, вече се реша даже всяка сутрин) – плика с мокри кърпички и без това ми е под ръка после ще ги обера. Я, те много хубаво събират и праха и следите от чехли – направо минавам пода, и без това клеча вече – а и да не отива зян кърпичката за 2-3 косъма. Като съм почнала, минавам и седалката на тоалетната чиния.
Е т‘ва е, 7:30 е, сутрешният тоалет е завършен, а банята изглежда измита. Пф. Да му е кеф на човек. Продължаваме със закуската – там мокрите кърпички направо сами изскачат от пакета. Нос, уста, блуза, стол, маса, крака на стола, пода около стола, дрехи.
Разходка – мале, по следите на белите обувки на Тео може да познае човек къде сме били вчера – две кърпички и сме изчистили картата. Излизаме. Пясъчника. Пръсти, ръце и пак уста (Теодор не яде пясък, но пък си чисти ръцете с език чат-пат, на мама геният малък). Ще излизаме с колелото, на седалката има нещо подозрително. Няма страшно – кърпички има. Опитвам се да се сетя какво не съм минавала с кърпичките в къщи – май няма такова животно. Стени, тапети, каси, врати, мебели, парапети, останки от комари, подметките на чехлите.
А колко свободно време са ми подарили. Т‘ва имейли, телефонни разговори, кафета, закуски, зяпане в празното пространство като олигофрен за разтоварване – медитация да кажа; сортирани документи, платени сметки, поръчани неща. Как така ли? Ми, лесно. От както Теодорчо седи самичък, попадне ли му пакет кърпички на ръка разстояние докато не ги извади всичките не се спира. После се мъчи да ги набута обратно, после пак ги вади. Сега вече и замива пода с известен брой от тях и така едно 10 минути са си минали. И да знаете, когато домачадието ви набара кутията судокрем, най-ефективно се чисти с мокрите кърпички. Не салфетки, не гъби. Антидотът на размазания судокрем са мокрите кърпи.
Източник и автор: В малките часове / Цвети Христанова
Коментари (0)
Вашият коментар