Помощ! Детето ме игнорира, когато кажа "не"

До навършването на 3 или 4-годишна възраст повечето от децата са чували нееднократно думичката "не".

В голяма част от случаите не е имало никакъв отговор насреща, просто защото детето все още не е можело да говори добре, а и досега не е достигало периода на развитие, в който разбира, че има право на мнение. Освен това малчуганите са много хитри. Колко пъти сте казвали "не" и сте заплашвали под лека форма, че ако нещо не се случи по дадения начин, ще има санкции. И в крайна сметка дори и детето да не спази заръката ви, то санкции не е имало. Ето защо след няколко такива повтарящи се случаи то вече знае, че всъщност няма да последва нищо и е най-добре да прави каквото си е наумило.

Вгледайте се внимателно в това колко често и в какви ситуации използвате думата "не". И следващипт път пробвайте вместо: "Не, не тичай!", да кажете: "Моля те, ходи!". Опитайте се на първо време да опазите детето от всякакви потенциални опасности в дома си или навън, за да не ви се налага да казвате "не". А след това симулирайте други, по-безопасни, в които да казвате повече "да". Можете да приложите това по свой начин според средата, в която е свикнало да живее и играе детето. Вие най-добре можете да измислите игри, които да му се харесат, а в същото време да не изискват прекалено много забрани. Така на психологическо ниво ще изчистите в съзнанието на детето отказите от ваша страна. А когато отново ви се наложи да кажете "не", то думичката ще бъде приета много по-сериозно, защото детето няма да е подготвено за нея.

Важен елемент в правилното възпитание на всяко дете е да не се чувствате виновна, че отказвате за нещо. Няма как всичко да бъде позволено за малчугана, защото в такъв случай той би бил разглезен, а никой няма нужда от това, нали така? Бъдете твърда и отстоявайте позициите си.