Бамила не е баба. Само мечтае да стане такава. Губи си времето в празни мечти - като виртуална "приказница". Нейните сладкодумства не са за лека нощ, макар може би и да са приспиват. Те са историйки за добро утро, за добър ден, за целувка и за добре дошли на този свят.
Бамила (съкратено от баба Мила) обича да подслушва приказки. Надава ухо за онези кратички истории, които си шепнат чорапчето и обувката, памперсът и биберонът, лъжичката и чинийката, ръчичките и крачетата, морковът и грахът, шапката и люлката, мечето и барбито, кучето и котето...
Чува ги как ги споделят със своето бебе, докато расте и все още разбира този техен странен език. После то няма вече да ги чува и ще живее в своите истории.
Бамила е убедена, че тези приказки са важни да се разкажат, за да стане човечето "едно добро същество", както се пее в позната песен. И до него да застане още едно... Дано.
Бамила не е баба. Само мечтае да стане такава. Губи си времето в празни мечти като виртуална "приказница". Нейните сладкодумства не са за лека нощ, макар може би и да са приспиват. Те са историйки за добро утро, за добър ден, за целувка и за добре дошли на този свят. Те са любовта и доверието. За шанса да се усмихнеш и да се разсмееш. Искат да ни кажат, че сме обичани. С мънички влюбени думи. Думи цветни - сини, зелени и златни. Думи като шепот. Думи като милувка. Думи за вас.
Е, тази реч е за родителите. Те може би ме избират. Дано ми имат доверие. Изтезавах собственото си дете. Не му позволих да се глези. Нееее! А после може и да споделите с децата, макар може би да не разберат всичко сега. Струва си да опитаме. Ще се постарая думите да са и приспивни.
Първа приказка за добре дошли:
Памперсът Стоянчо бе пълен и тъжен. А рекламите бяха толкова хубави! И убедителни! И той се хвана на тази въдица. Непромокаем уж бил! Накрая - запратен наакан и опикан направо в боклука. Нима не беше нужен, нима не беше удобен! Нима не беше фешън! С какво го заслужи? Ами, физиология... Че и миризлива... Това е. Живот ли е?
- Драги ми Стоянчо, сподели с него онази лигава госпожица - биберонката Виктория. - Свиквай. Ще те използват и изсмучат до дупка. Не разчитай на благодарност. Ето ме мен, изплюта и изоставена.
- Ами да обявим стачка, Виктория. Аз няма да попивам, ти няма да бъдеш залъгалка. Тогава ще ни оценят.
- Много си наивен, Стоянчо, моето мокро момче! И ти, и аз сме довреме. Утре няма да се сещат за нас. Дай да си вършим работата като истински бебешки професионалисти.
- Да, ама аз отивам на боклука! Аз съм еднодневка, не - едночасовка! Пък теб само ще те позамият, най-много да те попарят. К'во ти е! Ще оцелееш!, и Стоянчо взе да ожалва краткия си живот на памперс.
- Добре де, смятай че си паднал геройски в битката за акото. Медал не знам дали ще получиш, но със сигурност доста пари са дали за теб. Брой го за заслуга и минус за семейния бюджет. Лишавали са се от нещо, за да те има. Затова върши си работата и си трай. И друг път да не се подвеждаш по рекламите.
И Виктория, цялата силиконова, като истинска блондинка, тръгна да потушава поредния бебешики писък с изящната си снага и "рокля" като пеперуда.
А Стоянчо тупна в боклука. Смъртта не е рекламно занимание, ако си позволим да посегнем на самия Рей Бредбъри.
Какво да правим? Моят съвет!
Памперсите наистина осигуряват на бебето комфорт. Малко по малко го отказвайте от тях възможно най-рано, напук на рекламите. Тензухените пелени - боже, изгладени и надиплени, кой ги помни, но това е равно на дискомфорт, а и едва ли вече ги има - защото с тях е мокро. Иначе не е мокро, не е омазано в днешни времена. Дупето чисто - бебето щастливо. Ама като не ти е сухо, търсиш начин да стане. Ей къде е гърнето, на една ръка разстояние.
Резултат - разбира се, никой не с памперси на стари години, нали? Но моля - нека по-рано да се откажем от тях, а не след 3-годинки и половина- смешно е да се мотае детенце с памперс на тази възраст. Да живее гърнето! Въпрос на интелигентност, ще се уверите. Опитайте по-отрано. При упоритост до годинка и половина въпросът поне с "голямата работа" би трябвало да е решен. Моят син свиваше юмручета и казваше "ааа". Е, умничък си е. И сега е такъв.
Коментари (0)
Вашият коментар