Мамо, аз съм все още в корема ти, но вече те обичам

Здравей мамо, пиша ти аз - малкото човече, което създадохте с тати и сега отглеждаш в своя корем.

Мислиш ли за мен в момента, както аз за теб? Зная, че е така, защото го усещам всеки път, в който поставиш ръка върху себе си. Толкова е хубаво - сякаш ме галиш. Чувствам те толкова близка.

Мамо, знаеш ли, че те избрах много преди да ме видиш отразено в положителния тест за бременност. Там горе - на небето, имаше още куп събрани ангелчета, които наблюдаваха всички двойки, които мечтаят за бебе. Още щом ви видях двамата с тати знаех, че това сте вие - моите мама и тати! Личеше си отдалече колко много се обичате.

Мамо, знаеш ли колко нетърпеливо бях да се срещна с вас. Ти беше най-внимателната и нежна жена, а татко - най-грижовният и силен мъж. Какъв късмет имах само, че ви се сбъднах.

Мамо, знаеш ли колко копнях за момента, в който ще разбереш за мен и очите ти ще се напълнят със сълзи от радост. А после ще побързаш да кажеш на тати за мен. Не искам никога да те разплаквам, освен ако не е от щастие - както в онзи момент.

Мамо, знаеш ли, че чувам всичко, което говориш за мен. Думите, които изричаш, са казани с такава любов, че всеки ден се убеждавам какъв късмет имам да съм точно в твоето коремче.

Мамо, знаеш ли, че ти се възхищавам - колко си любознателна и всеотдайна. Още от мига, в който разбра, че ме има, търсиш информация как да се грижиш за мен. Истината е, че аз нямам нужда от кой знае колко много. Имам нужда само от теб и това да ме обичаш.

Мамо, знаеш ли, че аз вече те обичам? Да, имам си мъничко сърце, с което просто те обожавам. Защото ти създаде моето от твоето собствено.