Спомням си времето, когато все още бе само мисъл в моя ум. Една далечна идея, която не знаех кога ще ми се случи. Но бог имаше план за всичко.
Спомням си времето, когато от мисъл започна да ставаш таен копнеж. Не го признавах пред себе си, но започнах да мечтая за мъничките ти ръчички и крачета.
Спомням си времето, когато пожелах да те имам в живота си за първи път. В мен имаше едновременно страх и вълнение.
Спомням си времето, когато зачаках търпеливо пред онзи малък тест, който трябваше да ми покаже, че ти също ме искаш също толкова силно, колкото и аз теб.
Спомням си времето, когато започнах да вярвам в чудеса. Онези моменти - двете червени чертички, точицата на видеозона, първите звуци на малкото ти сърце.
Спомням си и момента, в който усетих първото ти ритниче вътре в мен. Никога не се бях чувствала толкова жива, толкова пълноценна и истинска. Толкова щастлива.
Спомням си и онзи единствения, незабравимия момент - моментът на първата ни среща. Тогава разбрах, че любов от пръв поглед има. Че ти си единственото човече, което не мога никога да разлюбя - моят малък ангел.
Спомням си всичко това, мое малко чудо. И се надявам някой ден ти също да помниш колко много те е обичала твоята мама. Дори когато си било още само мечта.
Коментари (0)
Вашият коментар