Бамила не е баба. Само мечтае да стане такава. Губи си времето в празни мечти - като виртуална "приказница". Нейните сладкодумства не са за лека нощ, макар може би и да са приспиват. Те са историйки за добро утро, за добър ден, за целувка и за добре дошли на този свят.
Бамила признава, че е егоистка и то подла! Синът ми доведе на гости кученцето Хейт. Прекрасно джакривърче, женско, едва двумесечно. И аз какво направих?
С цел да получа танц на две лапки, устремно размахана опашка и умолителен, а после благодарен поглед от прекрасните му шоколадови очички, го глезих с диня, бульон, краставици, домати, кашкавалче. Ако знаете как разбираше, че беля обвивката на топеното сиренце... Как молеше за още хапчица. И тогава се съвзех. Какви ги върша аз?
Защо, бе бамила? Малоумна ли си, или ставаш?
Голяма жена си, знаеш за менюто и проциони за малки кученце (и бебета), знаеш за правилата, ама на - злостна егоистка заради едната "усмивка" и май напук на онези строги "родители". Гадно, подло, грешно, неправилно, дори опасно... Саботаж направо на цяла хранителна и възпитателна програма!
Ама на. Признавам си. Сгреших. Е, не съм й дала чак сурова пържола, я. Защитава ме вътрешният ми глас на баба опотюнистка. Само това оставаше, да я умориш!, ругае ме бабата в мен - фен на здравословното и правилно хранене. Двете се хващат за косите. Туш!
Ще ме разберете. Защо са бабите, ако не да глезят? С мънииички сладки и вкусни "прозорчета" в режима.
И ще ви разбера, ако ми се скарате, че това е егоистична грешка, защото после последствията друг ще ги носи, нали. И най-важното - мъника - бил кученце или бебе.
Хей, баби, да започваме играта, да я играем по правилата.
Дали може все пак малко блъфиране?
Малко, много малко, моля, моля... Колкото за един танц на задни лапки (в моя случай) или за една усмивка?
Само се моля Хейт да не е пострадала от моя егоизъм. Няма да си го простя.
Пак ли ще я глезя?
Уви, със сигурност... Щом я видя и ще забравя всякакви гласове на правилата. Това е по-силно от здравия ми разум. Бабешка работа...
Добре се, обещавам да е с мярка!
Скръствам пръсти зад гърба си. Пу-пу!
Повярвайте ми, никакво топено сиренце повече, само моркови.
Повярвахте ли ми?
Дали пък след като разказах тази история ще ми доведат повече Хейт на гости...
Надявам се да ми простят.
Много се надявам.
Ваша Бамила
Коментари (0)
Вашият коментар