Когато разбрах, че ще ставам майка...

Помня съвсем ясно мига, в който разбрах, че съм бременна и в тялото ми има човече, което в следващите месеци ще се оформя и расте.

Помня го съвсем ясно, защото стомахът ми се преобърна. Никога не бях изпитвала толкова смесени емоции.

Страхувах се, защото не знаех дали ще се справя да бъда достатъчно добра майка за теб - бебче. А още от онзи момент знаех, че заслужаваш най-доброто. Дори и все още да си само две чертички.

Бях щастлива, защото в един миг се почувствах цяла. За момент всичко придоби смисъл, защото вече не бях само аз, а бяхме ние.

Уплаших се и започнах да си задавам въпросите "Ще се справя ли, мога ли, ще успея ли да му дам всичко?". Но тези моментни питания бързо се заменяха от прокрадващи се усмивки при мисълта колко ли ще бъдеш сладко и красиво.

Не бях на себе си, защото не можех да повярвам какво ми се случва. Тайно мечтаех толкова дълго за този момент. И ми се случваше. Щях да ставам майка.

Главата ми пулсираше и исках да плача от щастие. Исках да викам от радост. Очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето ми с любов.

"Ще ставам майка" - повтарях си това непрестанно, за да се убедя сама, че наистина ми се случва. Господи, колко дълго си бях представяла този момент.

С нетърпение чаках първите прегледи, за да съм сигурна, че всичко с теб е наред и няма сила, която да ни раздели. А нощите преди това просто не можех да заспя. Възможно ли беше да се привържа към теб толкова бързо?

Пипах коремчето си и си представях първата ни среща, мечтаех за малкото ти личице, нежното вратле, мъничките вежди и очички и вида на минитюрните ти пръсти и нокътчета.

Усещах с всеки изминал час как те обичам все повече. Ти бе моето малко чудо, което стоеше точно под сърцето ми. А сега си вътре в него...завинаги.