Бамила не е баба. Само мечтае да стане такава. Губи си времето в празни мечти - като виртуална "приказница". Нейните сладкодумства не са за лека нощ, макар може би и да са приспиват. Те са историйки за добро утро, за добър ден, за целувка и за добре дошли на този свят.
Бонбонът Вивалди сладко си дремеше в мекото си легълце от бледосиня мека хартия, когато го връхлетя оранжев ураган от 6-а степен. В центъра му се беше завихрило торнадото - морковът Методи.
- Ти! Ти! - заекваше и пръскаше полезен сок Методи. - Ти ще разваляш зъбки, ти ще проваляш режими, ти ще подлярстваш и ще подкупваш невинните дечица! Ти, ти - лепкав, безполезен, сладникав бонбон такъв! В името на свети Витамин С! И дори в името на Св. Витамин Д, слава праха му! Умри! Разтопен в кутията си!
Вивалди протегна шоколадова ръчица, блестяща от глазура и посипана с кокосови стърготинки. Вслуша се във вътрешния си глас, в който в хор му нашепваха стафиди, бадеми, кайсии, е, защо да се лъжем - и малко басов тембър на френски коняк.
- Методи, Методи, успокой се, моето оранжево момче. Що за страсти? Що за вълнения? Я си ближи...щях да кажа сладоледа. Каква е моята вина, че съм вкусен, привлекателен, апетитен, необичаен, странен, изкусителен, екзотичен? Просто нещо забранено, но така желано? Нали! Едно мъ-ъ-ъничко приключение. Това съм аз. А теб те пият по задължение. Не че не уважавам витамините! Само си представи. Чаша сок от моркови. А сега тайно парченце шоколад. Топи се на езика, плъзга се като гладка какаова наслада. Пеят ли ангели? Не знам. Хайде сега да не си мерим витамините, става ли?
Методи спадна до 4-а степен на урагана, но не утихна:
- Ти си безполезен!
- Но пък съм вкусен!
И понеже Вивалди беше един начетен бонбон, цитира на Методи едно стихче на Джани Родари в превод на Валери Петров - то е за вкуса на лепилото по марките.
Няма ли един химик,
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!
Или пък на мандарини!
На кайсии, на малини!
Ех, да пуснеха за нас
марки с вкус на ананас!
И Вивалди, и Методи молят, четете Джани Родари.
Коментари (0)
Вашият коментар