Мамо, пишa ти аз - твоето бебе. И има някои неща, които отдавна искам да ти кажа...
Виждам как се чувстваш след раждането ми - несигурна и не достатъчно привлекателна. Мамо, обичай своето тяло, защото то даде живот на мен.
Виждам как мислиш, че нищо не ти стои добре - оглеждаш се пред огледалото и търсиш несъвършенства. Мамо, обичай своето тяло, защото е прекрасно.
Виждам как оглеждаш всяка част от себе си и чувстваш като провал всеки качен излишен килограм. Мамо, обичай своето тяло, защото то е силно, а не грозно.
Виждам как си спомняш с носталгия каква си била преди това и се питаш дали отново ще си такава. Мамо, обичай своето тяло, защото то преживя най-красивата промяна.
Виждам как гледаш стриите си, търсиш въображаеми недостатъци и се питаш "хубава ли съм". Мамо, обичай своето тяло, защото то създаде мен.
Виждам белезите по теб, които отразяват моето създаване и поява на света. Мамо, обичай своето тяло, защото си уникална и аз ти благодаря за това.
Виждам твоята самокритичност, но от нея наистина няма нужда. Мамо, обичай своето тяло, защото в него има повече енергия и красота, отколкото преполагаш.
Виждам твоя стремеж към съвършенство, към онзи по-малък номер дънки. Мамо, обичай своето тяло, защото съвършенство не е слабото тяло, а смелостта и обичта ти.
Мамо, обичай своето тяло, защото...има един човек, който ще те обича всякак. Независимо дали си слаба, или не. Независимо дали се смяташ за хубава или не. Независимо дали си с прическа или не. Този човек съм аз - твоето бебе.
Коментари (0)
Вашият коментар