Малото ми момиченце, знаеш ли, че винаги съм мечтала за теб? В продължение на години мислех, че никога няма да се появиш, но Бог най-накрая те доведе в живота ми.
Ти си струваше чакането! Сестрите те донесоха при мен с малка розова панделка в косата. Не съм виждала нищо по-красиво в целия свят. Благодарение на теб - семейството ни стана пълно.
А каква страхотна кака беше! Винаги помагаше на по-малките да се хранят и да се преоблекат. Имаш уникалната способност да се грижиш за другите и да ги обичаш.
Момиченцето ми, ти си по-упорита, отколкото съм предполагала, че едно дете може да бъде. Тази твърдост ще ти бъде от полза, докато растеш. Не забрявай, че си силна, красива и имаш нежно сърце.
Връзката ми с теб е толкова различна от всичко останало, защото си моята първа най-добра приятелка. Понякога ще се караме, но мисля, че това е нормално.
Надявам се, знаеш, че те обичам толкова много. Животът ми ще бъде празен без теб. Накара ми се да се усмихвам и да се смея всеки божи ден. Ти ме направи толкова горда с всичко, което правиш. Надявам се, че и ти си горда да ме наричаш „мама“.
Знам, че не винаги съм била страхотна майка, но искам да бъда. Обичам те, мила!
С обич,
мама
Коментари (0)
Вашият коментар