Търсят се донори за 50 000 нови бебета

Година и половина 1000 жени на 35 г. чакат промяна в закон, която да им позволи да даряват. 

В България самоличността на донора не се разкрива. Донорите също нямат право да знаят кой ползва дарения от тях материал

Около 145 000 двойки у нас не могат да имат деца, заради репродуктивни проблеми. 50 000 от тях се нуждаят от донор на яйцеклетки или сперматозоиди, за да могат да имат бебе. Тези данни са неофициални, защото държавата няма регистри. Такива се водят във всяко лечебно заведение отделно. Тенденцията според медици обаче е бройката на хората, които се нуждаят от донорство, за да имат дете, да нараства.

Основните причини за безплодието при жените са онкологични заболявания, изчерпан резерв на яйцеклетки, репродуктивна възраст при жената, стрес, лоша храна, негативно влияние на околната среда. Основна роля за проблемите при мъжете играе фитнесът. Употребата на анаболи, стероиди и протеини уврежда спермогенезата. “Но никой не им го обяснява. Ако отидете в един фитнес във Франция, първото нещо, което ще видите, е, че ако приемате тези и тези анаболи или протеини ще увредите спермогенезата с толкова и толкова. Тук такова нещо няма. Дете отива и си купува протеини от аптеката без проблем”, обяснява Виктория Димитрова от фондацията “Майки за донорство”.

Все повече жени разчитат на донорски яйцеклетки заради различни заболявания. Не по-малък е делът и на мъжете, които имат нужда от чужди сперматозоиди, за да станат бащи. Съотношението между тях е 60 към 40. В същото време обаче желаещите да дарят репродуктивен материал у нас са малко. Реално съотношението между наличния материал и нуждата е 1 към 50. Това

лишава хиляди семейства

от възможността да имат

свое бебе

Причините донорите да не стигат са две – липсата на информация и законови ограничения, основно при жените. Тези, които искат да дарят яйцеклетка, трябва да са на възраст между 18 и 34 години и с поне едно живородено дете. Само за една година обаче през фондация “Майки за донорство” са минали 1000 жени на 35 години, готови да дарят яйцеклетки, но ограничени от закона.

“Година и половина чакаме някой здравен министър да подпише проектонаредба, която да позволи и на тези жени да станат донори. Сменихме вече 3-ма министри, а за да се случи това, е нужен само един подпис”, обяснява Виктория Димитрова от фондацията.

За донорството на репродуктивни клетки законът забранява да се предлагат материални облаги. Може само да се възстановят направени разходи като транспорт, временна нетрудоспособност, болка или дискомфорт, също и за загуба на време, на дневни приходи или болничен. Сумата не е фиксирана и всяка болница определя сама какво е обезщетението. Варира между 1500 лв. за 10-12 дни до 3000 лв.

722 са даренията на сперматозоиди и 457 на яйцеклетки до октомври 2017 г. според данните на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ). За същия период са извършени 1174 трансфера на ембриони от донорски клетки. За цялата 2016 г. пък има 1062 дарявания на сперматозоиди и 510 на яйцеклетки, като от тях са трансферирани 1467 ембриона. През 2015 г. броят им е съответно 1051 и 496, като от непартньорско даряване тогава са родени 397 деца.

“Много по-лесно се намират донори сред мъжете, докато жените се съгласяват по-трудно. Може би липсва достатъчно разяснение, че процедурата не е нещо, което може да им навреди по някакъв начин”, казва д-р Минко Еврев, шеф на Клиниката по асистирана репродукция в I АГ болница “Св. София” (интервю с него в карето).

Процедурата по даряването започва, като кандидатът за донор отиде в един от 37-те инвитро центъра в страната. (Виж къде са на 60-а стр.). Там се прави проверка в ИАТ дали конкретният човек има право да е донор на сперма или яйцеклетки. Един човек може да стане донор до получаване на 5 живородени деца, като се броят и собствените. Агенцията прави проверка и дава разрешение или отказ за дарението.

След като има одобрение от агенцията на донорките в медицински център “Д-р Щерев” правят преглед на яйчниковия резерв на жената. След това се правят предварителни изследвания - генетични, пълна кръвна картина, микробиология и цитонамазка. Физическото и психическото състояние на донора се удостоверява с протокол пред комисия от най-малко трима лекари, като преди това жената е минала през психодиспансер, за да докаже, че е психично здрава.

Следва същинската процедура - да се синхронизира месечният цикъл при двете жени - донорката и реципиентката. След това на донорката се прави стимулация с инжектиране на хормони, които подпомагат работата на яйчниците. Това продължава 10-12 дни.

Хормони, но на хапчета приема и жената, която ще получи яйцеклетката. Накрая готовите яйцеклетки се изваждат. Процедурата продължава не повече от 10 минути и се прави под пълна упойка.

“Интервенцията е стандартна, но е задължително тази информация да е ясна, защото макар и минимален, винаги има някакъв риск”, предупрежава Жанета Лазова, координатор на дарителската програма в медицински комплекс “Щерев”. След това при тях донорката остава в болницата минимум 3 часа да отмине упойката и да бъде под наблюдение известно време.

Целта на тази процедура е да може да се направи свеж трансфер на ембриони, защото успеваемостта е много по-голям

При мъжете изискванията са доста по-малко. Те трябва да са над 18 г., да нямат наследствени заболявания, да не са поставени под запрещение и да са дали писмено информирано съгласие. Правят им се изследвания за хепатит В, хепатит С, сифилис, СПИН и микробиологично изследване на спермата. За да станат донори трябва сперморграмата им да е с нормални показатели, които да се запазят такива и след процедура по размразяване. Допълнителна информация за здравословното състояние и медицинската история на донора се събира и чрез попълването на въпросник и интервю.

В деня на донорството

трябва да са спазвали

полово въздържание

от 3 до 5 дни

В България самоличността на донора не се разкрива. Донорите също нямат право да знаят кой е ползвал дареният от тях материал. Информацията се съхранява за срок от 30 години в лечебното заведение и не може да бъде разгласявана по никакъв повод. Реципиентите могат да разберат само възрастта, кръвната група, външните белези, образование и интереси на дарителя. За допълнителна сигурност, че донорките няма да предявят някакъв иск за права върху детето и яйцеклетките впоследствие, писменото им съгласие се заверява от нотариус в района, в който се намира инвитро центърът. Към мъжете такова изискване няма.

За разлика от тук

във Великобритания,

Холандия, Швеция и Дания

донорството не е анонимно

и след като детето навърши пълнолетие, има право да се срещне с донора или донорката. В Румъния, Полша, Чехия, Испания и Гърция пък са разрешени и процедури с готови ембриони, което тук не е позволено. Сурогатното майчинство е позволено в Полша, Чехия, Украйна, Холандия, Дания и Великобритания. А в Италия е абсолютно забранено както донорството, така и сурогатното майчинство.

В интернет, където най-често се търси информация за донорството на репродуктивен материал, тя е противоречива, непълна, а често и невярна, което спира хората или отлага във времето решението им да станат донори.

“При нас са идвали момичета, които ни казват, че са решили да дарят яйцеклетки преди 2 години, но прочели в интернет, че се вадели през гръбнака и че процедурата е много страшна, което не е вярно. За тези 2 години те можеха да станат донори поне два пъти”, разказва Жанета.

“Стимулациите на момичетата, които желаят да даряват яйцеклетка, е почти същата като тези, на които си правят инвитро процедури със собствени яйцеклетки, но при тях дозите са по-малки, защото всичко им е наред”, допълва колегата ѝ Мария Караилиева.

В “Щерев” не работят с донорски сперматозоиди, използват само донорски яйцеклетки.

За случаите, в които им трябват сперматозоиди, се обръщат към датска криобанка, с която работят съвместно. На двойката се дава списък, в който са описани външни белези, професия, образование, хобита на всеки донор, и те избират. При тях

жените, които най-често

стават донорки, са на

възраст между 26 и 33 г.,

интелигентни,

работещи в банки, в НАП.

Общо 37 лечебни заведения у нас имат разрешение за дейности по асистирана репродукция. Те са във Варна, Плевен, София, Бургас, Пловдив, Тутракан, Шумен, Русе, Благоевград и Стара Загора. Това са единствените места, където може да се стане донор. 90% от тях са частни, 1 от смесен тип, 2 общински и 1 държавно, като по-малка част от тях работят с донорски яйцеклетки. Заради недостигът на донори обаче не всички извършват донорски инвитро процедури въпреки разрешението. През 2016 г. 28 от лечебните заведения са работили с непартньорски донори, а през 2017 г. – 29.

Д-р Минко Еврев, шеф на Клиниката по асистирана репродукция на I АГ “Св. София”:

Статистиката показва, че чуждите ембриони се имплантират по-често от собствените

Д-р Еврев, какъв процент от пациентите ви се нуждаят от донорски яйцеклетки или сперматозоиди?

- Между 300-400 инвитро процедури годишно правим в Клиниката по асистирана репродукция. От тях 5-10% са били случаи, които са се нуждаели от донор.

- Много жени се притесняват, че след като станат донори, няма да могат да имат деца. Вярно ли е това?

- Това няма как да се случи. Жената има яйчников резерв от 800 000 яйцеклетки. С времето те намаляват, но дори след 34-годишна възраст, каквато се изисква по закон за даряване, те са 600 000. Не може даряването - един или два пъти, да ги ощети по никакъв начин и да ограничи възможността им за следващи бебета. Обикновено при една процедура излизат между 6 и 8 яйцеклетки. Те са същите, които всеки месец организмът изхвърля чрез месечния цикъл. Няма начин да се навреди и на останалите органи, свързани със забременяването и износването на бебе.

- Има ли някакви рискове или неразположения?

- Не. Преди хормоните, които се поставяха, не бяха като сега високопречистени и ниско молекулни и се напълняваше с 3-4 кг. Сега те не се отразяват по никакъв начин на пациентката. В момента хормоналните препарати са високо пречистени и доказано безвредни.

- Едно от условията е донорката да има поне едно живородено дете. Защо е важно това?

- Приема се, че това доказва нейната оплодителна способност. Това е единствената причина.

- При роднинското даряване максималната възраст е 38 г. Защо има разлика с неродственото, при което е 34 г., и трябва ли да е така?

- Това според мен е нарушаване не само на правото на жените да станат донори, но и на конституцията. На 38 години една жена все още може да роди, защото след тази възраст започва да намалява яйчниковият резерв, както и шансовете за забременяване. Все пак тя вече не се приема за детеродна възраст, тъй като процентът на малформации е по-голям, но все пак жената може да дари яйцеклетка за друга, която има нужда. Всяка рестрикция води до корупция и до това да се ходи в чужбина, където е разрешено.

- Какви пациентки имат нужда от донор?

- Една част от жените са над 40 г. с изчерпан яйчников резерв. Все по-често обаче възрастта пада и млади жени около 30 г. също са с изчерпан яйчников резерв. Друга част са такива, които след онкологични заболявания са с премахнати оперативно яйчници или други органи.

- Казахте, че възрастта, в която жените губят яйчниковия си резерв, се подмладява. На какво се дължи?

- Това е заради водата и некачествената храна, които приемаме, както и заради въздуха, който дишаме.

- Каква е успеваемостта на бременностите и родените деца с дарени яйцеклетки или сперматозоиди?

- Статистически е доказано, че донорските ембриони много по-често се залепват и имплантират от собствените. Това се обяснява имунологично. Когато си дълго време с даден партньор обменяш телесни течности, които водят до създаване на антитела.

- Какви донорски процедури се извършват във вашата клиника?

- Тази клиника е втората в България, в която се извършват инвитро процедури. При нас донори могат да станат както мъже, така и жени. Правят се и свежи, и замразени трансфери в случаите, когато се налага.

Мариела Куртева: Държавата да провежда кампании чрез АГ специалисти и педиатри

Информация за донорството на репродуктивни клетки няма

- Минаха много години, откакто реших да стана донор. Никога няма да забравя една сцена вкъщи, когато слагах децата ми да спят. Повратният момент беше една вечер, когато, затваряйки вратата на стаята им, ги гледах и си казах, че много семейства чакат някой като мен, за да имат и те деца. По-важното е, че не можех да си представя, че тях може да ги няма или че аз може да имам нужда от някого, за да ги има. Така започна всичко.

- Какво знаехте за този вид донорство, преди да предприемете крачката?

- В началото информацията беше много оскъдна. Хората се страхуваха, не знаеха какво ще представлява самата стимулация. Имаше теории, че се напълнява и окосмява жената или че няма да има деца повече, а това не е вярно. Във фондацията обясняваме на хората, че стимулацията не променя тялото. Няма нищо опасно. Пациентите, които се нуждаят не само от донорски клетки, но и от медицинска помощ, подлежат на стимулации, и то няколко през годините, които не им пречат или влияят по някакъв начин.

Аз разбрах за донорството на яйцеклетки още през 2008 г., малко след като законово беше уредено у нас, но нямах много информация. Мина доста време, когато пак попаднах на тази тема и реших да си запиша час в клиника за репродуктивно здраве, да видя дали мога да стана донор. Отговарях на изискванията да съм до 34 години, имах и две деца, но това не стига. През 2011 г. беше първото ми същинско донорство.

Била съм донор

три пъти,

но вече не мога.

- Какво е усещането?

- Всеки път е силно емоционално. За мен донорството като цяло е много силно нещо. Няма никакво значение какво ще дариш - кръв, клетки или костен мозък. Лично аз го приемам като

уникален дар и шанс

за човек да направи

такова добро в

живота си

Смятам, че всеки един трябва да го направи, без значение какво ще дари. Всяко едно донорство не е просто да извадиш 5 лева, а е свързано с твоето тяло, твоите емоционалности и страхове, които трябва да пребориш. Една частица живот, която дарява друг живот.

- Как протече процедурата при вас?

- Процедурата продължи 10-11 дни и включваше подкожни инжекции всеки ден. С тях се поставят хормони, които стимулират яйчниците да работят по-добре. За това време отидох на 3 прегледа, давах кръв, лекарите следяха стимулацията - дали трябва да се остави същото лекарство, или да се промени.

Когато фоликулите порастнат достатъчно, за да се извадят, се прави пункция под пълна упойка. Единственият дискомфорт за мен е, че не мога да ям или пия течности няколко часа след упойката. Има момичета обаче, на които това не им пречи. Веднъж дори отидох на работа веднага след пункция.

- Има ли нужда от законови промени, за да се стимулира донорството на яйцеклетки и сперматозоиди?

- Въпреки че у нас има сериозни законодателни изисквания, мисля, че има много неща, които могат да се променят. Едно от тях е възрастта. Сега чакаме да стане 35 години включително, но отново смятам, че е ниска. При роднинско даряване не се изискват генетични изследвания и възрастта е 38 г. Не разбирам защо има по-висока възраст и по-малко изисквания за изследвания, при положение че възможността за проблеми е еднаква, дори и по-голяма от анонимните дарители, които се проверяват за всичко.

Държавата трябва да прави информационни кампании. Може да не са толкова големи като за кръводаряването, но да привлекат вниманието на обществото към тази тема. Това може да стане с наредби, чрез които АГ специалистите, педиатрите или личните лекари да провеждат информационна кампания и тя да достигне до всеки един млад човек, а след това всеки сам да прецени дали иска, или не.

Не трябва брошурите

с информация

да са само в

репродуктивните

клиники

Когато човек стигне до тях, обикновено самият той има проблем и не може да стане донор. Затова мястото им не е там.

Аз може да съм на 20 г., да нямам дете и да не стана донор по тези причини, но ако чуя, че някой има проблем или нужда, това ще ме накара да разбера повече. Дори да отида

да се прегледам

дали някога аз няма

да имам нужда от

такава помощ

Това е още един вид превенция. Смятам че държавата има какво да направи.

- Какво бихте казали на тези, които се колебаят да станат донори?

- Без думите ми да звучат като апел, бих казала, поглеждайки децата си, да се замислят дали те някога няма да имат нуждат от такава помощ, защото никой не е застрахован.

Само Столичната община подкрепя процедури с донорски яйцеклетки

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Единствено Столичната община у нас подкрепя семейства, които се нуждаят от инвитро процедури с донорска яйцеклетка. Подобни процедури не се финансират от държавния фонд - Центъра за асистирана репродукция. Те работят само с донорски сперматозоиди.

Програмата стартира през 2015 г. и бе създадена заедно с фондациите “Искам бебе” и “Майки за донорството”.

От старта ѝ до момента с нейна помощ се родиха 7 бебета - 5 момчета и 2 момичета. Първото бебе на София - Самуил, се роди на 24 октомври 2016 г. А през януари се очакват и първите близнаци с помощта на програмата.

Тя подкрепя жени до 50-годишна възраст, докато при държавния фонд изискването е те да са до 43 г. Двойките, които искат да бъдат подпомогнати от общината, кандидатстват пред специална комисия. Само тази година те са 30. След като бъдат одобрени, имат 1 г. за извършване на процедурите. Средствата се изплащат директно на 10-те болници, с които работи програмата. Условията за кандидатстване може да се видят на сайта на общината - sofia.bg.