У нас закон изисква надзор и грижи до 12 г., в Наказателния кодекс - до 18 г. Как е в други страни?
Не познавам родители, които да не са оставяли поне за малко децата си сами, когато са навършили 7-10 г., в зависимост от това колко може да се разчита на децата. Житейски не е възможно за самотна майка да не оставя детето си над определена възраст само.
Особено ако
трябва да работи,
за да издържа
себе си и детето или децата си и няма на разположение свободни баби. И е естествено да си зададем няколко въпроса.
Първият: носят ли отговорност родителите за това, че оставят децата си сами. И на следващо място – от коя възраст нататък е безопасно детето да бъде оставяно само.
Интересен е и въпросът от коя възраст нататък детето може да ходи на училище само, ползвайки градския транспорт или пеша.
Ако се огледаме как е решен въпросът по света в законодателството на различните държави, може да се хванем за главата. В различните държави и в различните щати на САЩ възрастта, до която детето не може да бъде оставяно само, варира от 6 до 14 години. В много от държавите като например Англия въобще не се предвижда такава възраст – просто се изисква родителите
да не допускат
децата да бъдат
изложени на риск
от нараняване или посегателство. Ако това се случи, се носи наказателна отговорност.
Нека започнем с това, че децата са различни – с различна степен на зрялост, интелигентност, емоционалност. Понякога едно дете на 8 г. може да бъде много по-зряло, интелигентно и по-устойчиво в емоционално отношение от друго на 12 г. Поради това е трудно и често пъти ще е неправилно да се слагат стриктни граници до коя възраст детето не може да бъде оставяно само.
Защо тогава в много държави, включително в България, се слагат граници? Защото много родители не проявяват нужната отговорност, за да предпазят детето си от нараняване, посегателства или липса на надзор и грижи. А това, че ще им се търси отговорност едва след причиняване на вреда на детето, няма как да премахне тази вреда. Затова законът предвижда превантивно да се търси отговорност от родителите, които не се грижат за децата си. Иначе ще е много трудно да се търси отговорност при липса на конкретни задължения.
България е от немногото държави с относително доста стриктна регулация. Това се дължи на обстоятелството, че има специален закон за закрила на детето. Според него родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата
до 12-годишна
възраст,
ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Но в Наказателния кодекс родителите носят наказателна отговорност – лишаване от свобода до 3 г. - ако оставят детето си до навършване на 18 г. без надзор и достатъчна грижа и това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. Което в крайна сметка разширява отговорността на родителите и я прави доста неопределена и малко в повече. Защото, съгласете се, едва ли някой родител ще се зачуди дали да остави само вкъщи 17-годишното си чедо. А винаги може да му се случи нещо. Само да уточним, че в България по закон дете е всеки, който не е навършил 18 г. Всъщност почти всички наказателни дела срещу родители са за трайна липса на грижи за детето, а не за това, че детето е оставено за някакво време само.
Според нашия закон родителите са длъжни да придружават
дете до 14 г. на
обществени
места след 20 ч
А ако младежът е между 14 и 18 г., трябва да го придружават или да осигурят пълнолетен придружител след 22 ч.
Хубаво са написани тези неща в законите, но те са трудно изпълними. Даже ако майката не ходи на работа, за да се грижи за къщата и семейството. Ами ако и двамата родители работят, което за България е преобладаващото. Прекомерно ще е да се изисква навършило 10 г. дете да не може да бъде оставено само вкъщи, докато родителят отиде до магазина. И за 30 мин може да се случи нещо лошо.
Ако родителят заведе детето на детска дискотека, очевидно няма как да влезе заедно с 16-годишния младеж. Не искам и да пиша какво е разминаването между изискванията на закона за грижите за децата и реалното положение в някои етнически групи.
Повечето педагози и детски психолози препоръчват следните по-конкретни мерки. (Виж графиката.)
Толкова прецизно разбити, тези препоръки трудно могат да бъдат отразени в закон поради това, че те се отнасят за усреднения случай, а децата са твърде различни. Ето защо най-добре е на първо място да се синхронизира Законът за закрила на детето със съответната разпоредба в НК. Съобразяване с действителността ще е да се предвиди децата между 10 и 12 г. да могат да бъдат оставяни за малко през светлата част от деня. А също и да се прецизира текстът за пребиваването на обществени места със специализирана охрана на деца между 14 и 18 г. И най-важното – да се създаде по-стриктна организация по осъществяване на реален превантивен контрол за спазването на законовите текстове в случаите, когато систематично се нарушават.
За случая с убитата в Момчилград 7-годишна Дамла четете утре
Коментари (0)
Вашият коментар