Преди да викнете на детето, помислете за това...

Всяко семейство си крещи понякога. За съжаление някои родители го правят и с децата си. Да, напрежението си казва думата по неправилния начин.

Вместо обаче да свиквате с викането, го заменете с друг тип поведение. Преди да повишите тон отидете до детето си. Не е нужно да му крещите от другия край на стаята. Дръжте се с него, сякаш обяснявате на колегата си къде е сбъркал в доклада или анализа си. След това кажете на малчугана къде е сбъркал, но го правете нежно и внимателно. В повечето случаи децата копират поведението на родителите си. Ако се държите агресивно спрямо тях, те ще ви отвърнат със същото.

Един малък трик, с който да намалите викането вкъщи, е като поставяте крайни срокове. Може да ви звучи странно, но на исканията ви ще бъде откликнато, ако дадете на малчуганите малкло време. Преди да сервирате вечерята, им кажете, че след 10 минути ще бъде готова и искате от тях да се подготвят, за да ядат топла храна.

Най-вероятно отделяте доста време, за да разговаряте с децата си кое е правилно и кое е лошо. И това е така, защото често след работния ден заварвате раниците им оставени на вратата и дрехите им разпиени на пода. Най-често реакцията на родителя е да се развика. Това е нормално, колкото и да се стараете, няма как изобщо да не повишавате тон.

Затова се опитайте да асоциирате викането не само с негативни емоции. Например, когато казвате на детето си, че го обичате, го правете винаги много шумно. Няма нишо лошо да изкрешите името му с усмивка на лицето. Така ще му помогнете да разбере, че викането не е задължително знак за нещо лошо.