Яница като малка кара кравите на паша, сега учи 6-месечни бебета на английски

Тя е сугестопедагог. Връща се от Лондон, за да се занимава с неформално образование в Нова Загора

Като малка Яница кара кравите на паша, въоръжена с пръчка в ръка, за да пъди лоши кучета или отровни змии по пътя си. Сега е 29 години и е модерна учителка, която чрез сугестопедия учи на английски език шестмесечни бебета и малчугани до 7 г. До днес се възхищава на Алиса от “Алиса в Страната на чудесата”, която се пита: “По кой път да поема оттук?”. “Зависи къде искаш да стигнеш”, отговаря ѝ Усмихващия се котарак.

Яница Маринова е от Нова Загора. Зад гърба си има 2 магистратури. Отскоро е доктор по медии и обществени комуникации. Член е на Съюза на учените в България.

За най-близките си тя е добротворец, но преди всичко майка на 9-месечно момиченце.

Сблъсква се със сугестопедията, когато работи по проект за ограмотяване на роми. Сугестопедията е дело на българския психотерапевт и педагог проф. д-р Георги Лозанов. Създава я през 60-те г. Сугестопедията е много популярна в чужбина, за жалост, у нас не е разпознаваема. Учителят не трябва да бъде наставник. Ученето може да се случи с лекота,

ако бъде създадена

вдъхновяваща

среда за ученика,

разказва за принципите на сугестопедията Яница. С този метод се учат най-вече чужди езици.

В сугестопедията има 7 закона, за Яница най-значими са два. “Първият е любов - учителите да обичат учениците си. Вторият е свободата - ученикът сам да избира”, обяснява младата учителка.

Една от крачките ѝ към сугестопедията е нейната книга игра “Температура на думите”. Създава я през 2013 г.

“Книгата е иновативен подход за по-лесно и бързо изучаване на частите на речта в българския език. Те се учат изключително скучно в училище, затова исках да направя игра. По време на играта с книгата децата забравят своите личности и стават други. Заниманията имат и двигателна функция - например когато се играе в голям клас, децата подскачат”, разказва Яница. По-късно пише и друга книга в същия тон под заглавието “Крем карамел”.

С нея се връщаме в детството ѝ. “Бях много срамежлива като ученичка, но въпреки това дейно дете. За мен тогава всичко бе на всяка цена. Бях любознателна и винаги четях допълнително. Вярвала съм, че това, което пише в книгите, е истина. Сама си търсих литература, понякога съм изумявала учителите си”, разказва Яница.

Като повечето деца през лятото тя е на гости при баба си и дядо си в село Богданово, което е на 12 км от Нова Загора.

“Може би моментите на село са ме формирали като личност - разсъждава младата учителка. - Деството ми е минало с игри до късно вечер навън.

Най ми харесваше

да играем на ластик

Събирахме и миришещи картинки. Обичах да играя волейбол. Спомням си, че бях нещо като водач, събирах отбор за игра”.

Всяка есен Яница помага на баба си да правят компоти. “До ден днешен обичам да пия компоти”, смее се Яница.

Баба ѝ и дядо ѝ гледат 10 крави на село. “Всяко лято поне една от тях се отелваше. На практика това означаваше, че тя трябваше да се дои по-често от останалите. Кравата майка оставаше вкъщи и баба я доеше, чак след това излизаше на паша. Аз изпращах кравата при другите на 1 км от вкъщи. Носех пръчка. Бях безстрашна!”, разказва Яница.

Как се става учител? На този клиширан въпрос Яница търси отговора в детството си: “Като малки много често играехме на училище. В тази игра винаги бях учителката. Винаги пусках контролни и после ги проверявах. Може би оттогава се е зараждал интересът ми към училището”.

Яница започва да учи английски във 2-и клас. Прибирайки се от уроци, става учителка на сестра си. “Когато се справяше, ѝ подарявах балони”, казва каката, тъй като е по-голямата от двете.

През 2014 г. пише книга в стихотворна форма за детството си, посветена на с. Богданово. “Исках да открия всички мои приятели, с които съм играла като малка. Всеки от нас живее на различно място, а някои и в чужбина”, обяснява Яница.

Отива в Лондон и се връща

Преди 2 г. заминава да живее в Англия. “Да, емигрирах”, споделя тя. Започва работа в едно от българските училища в Лондон “Звънче” през април. В началото е помощник по сугестопедия на учителите там. А през септември вече е класен ръководител на 1-и клас. “В “Звънче” се учи само в събота. Преподава се български език и литература, история и география. Позволиха ми да открия часове по драма. Освен на малки преподавах български език и литература и на по-големи ученици в 7-и и 8-и клас”, разказва Яница. И подчертава, че за да започне работа в училището, предимство

не са били дипломите ѝ,

а личностните ѝ качества

“Успях да стана учител благодарение на това, което правих в България. Нямам диплома за педагог, аз съм сугестопедагог. Бях издала вече в България първата си детска книга “Температура на думите”, спомня си младата жена за първите си стъпки в “Звънче”.

Налага ѝ се да работи и друго, за да се издържа. “Всяка събота пътувах по 2 ч в едната посока да стигна до училището. Заслужаваше си, това беше връзката ми с България”, казва Яница. Две от нейните учнички печелят конкурс на тема за Васил Левски. Едната грабва грамота за рисунка, а другата със стихотворение. Удоволствие е да работя с деца, уверява Яница.

След живота си на Острова тя се връща в Нова Загора. Там след раждането на дъщеричката си започва да преподава английски със сугестопедични елементи и британски методи на 2 групи - за бебета и по-големи деца.

“Два пъти в седмицата правя такива обучения. Майките ми казват, че децата им отиват на забавление. Радвам се, че смятат ученето за забавление”, усмихва се Яница.

Питам я коя е нейната вдъхновителка. Без да се замисля, казва - сцената. От малка е водеща на училищни събития и градски концерти. Когато пораства, се занимава и с театър. Автор е на няколко моноспектакли, които през години играе основно в София.

“Като бях малка, училището ме учеше да се срамувам, като греша. После обаче животът ме научи, че само ако правя грешки, мога да се науча и да ставам по-добра”, споделя Яница.

Връщам я към вдъхновителките и женското начало. “Моя вдъхновителка е и авторката на “Бягащата с вълци” Клариса Естес. В тази книга тя много силно описва психологията на женското начало за вълчицата. Вълчицата - тази, която трябва да се пребори с всички. Тя е хищник... Трябва да опази малкото вълче. То не бива да плаче много силно, защото ако плаче, другите в гората ще го чуят и ще дойдат да го отнемат от вълчицата”, казва Яница. Смята, когато дъщеря ѝ порасне, да я води в село Богданово дори и ако е запустяло.