Бебетата вярват, че всички харесват едно и също

Какво си мислят пеленачетата, според психолози

“Има ли живот след раждането” и “Мама ме е родила не за да ме обича, а за да ѝ събирам играчките”, са забавни и дори налудничави предположения от социалните мрежи какво си мислят бебетата. В последните 30 години обаче екипи учени се занимават сериозно с това какво наистина минава през ума на бебоците, преди да успеят да ни го кажат лично.

“Какво се случва в ума на бебето? Ако питате хората преди 30 години, повечето от тях, включително психолозите, биха отговорили, че бебето е ирационално, нелогично, егоцентрично - че не би могло да осъзнае гледната точка на друг човек или да разбере причина и следствие. През последните 20 години развиващата се наука категорично обърна тази представа. Така вече смятаме, че начинът на мислене при това бебе е като на най-брилянтните учени”, казва психоложката Алисън Гопник по време на своя лекция. Нейното проучване разглежда събирането на информация и вземането на решения, които бебетата извършват, докато си играят.

Всъщност бебетата знаят и могат много повече, отколкото предполагаме. Според експерти още

на втория ден след

раждането си пеленачетата

разпознават майка си

Освен това неподвижността и нефокусираният поглед не му пречат да гледа и може да прави сравнения, разграничавайки лицето на майка си от това на чужди жени. С навършването на 3 месеца то вече я познава отдалеч, в профил или когато облече други дрехи, което означава, че детето не само помни чертите ѝ, но може да си ги припомни в различни ситуации. Бебоците на тази възраст вече различават половете. Това е установено, като им се показват снимки първо на няколко мъже, а после на жена. Детето спира задълго поглед ,именно върху жената, което означава, че прави разлика между двата пола. На малко по-късна възраст започва да различава котка от куче. На около половин година бебето вече навързва причинно-следствени връзки - ако бутне предмет от масата, той ще падне, ако заплаче, майка му се появява и го гушка, а щом се усмихне, хората наоколо се умиляват.

Наблюдавали ли сте две бебета в компания? Сигурно сте забелязали първите мигове на абсолютно вторачване едно в друго, преди да започнат да си “бъбрят” на неразбираем за нас език. Това вглеждане едно в друго е в опит да отгатнат какво си мисли другото бебе.

На малко повече от годинка децата са почти сигурни, че това, което те харесват, е предпочитано от всички останали. Това е установено чрез експеримент с купа броколи.

Алисън Гопник и нейната асистентка Бети Рапачоли дали на бебетата две купи с храна: една със сурови броколи и една с вкусни хрупкави соленки под формата на рибки. Всички бебета харесват кракерите и не харесват суровите броколи. “После това, което Бети направи, беше да опита по малко от всяка купа и да се преструва, че го харесва или не. Така през половината време тя се преструваше че харесва кракерите и не харесва броколите - също като бебето, както и като която и да е друга разумна личност. Но през останалото време това, което правеше тя, е да вземе по малко от броколите и да каже “Мммм, броколи. Опитах броколите. Мммм”. После вземаше малко от кракерите и казваше “Пфу, гадост, кракери”. Така тя се преструваше, че това, което иска, е точно обратното на това, което бебетата искат. Направихме това с 15- и 18-месечни бебета. После тя протягаше ръка и казваше: “Ще ми дадеш ли малко?”. Целта на експеримента била да се види какво ще ѝ даде бебето - това, което бебето харесва или това, което тя харесва?

“И забележителното беше, че 18-месечните бебета, едва проходили и проговорили, ѝ даваха соленки, ако тя харесва соленките и броколи, ако тя харесва броколите. От друга страна, 15-месечните се втренчваха в нея за дълго време, ако се беше преструвала, че харесва броколите, сякаш не могат да разберат какво се случва. Но после, след наистина дълго вглеждане, те просто ѝ подаваха кракерите, това, което смятаха, че всеки трябва да харесва. Така че има две наистина забележителни неща относно това. Първото е, че тези малки 18-месечни бебета вече са открили този наистина дълбок факт за човешката същност, че

ние невинаги искаме едни

и същи неща

И още повече те чувстваха, че трябва да направят така, че да помогнат на другите да получат това, което искат”.

Забележителното е, че разликата във възрастта и мисленето на бебоците е само 3 месеца.

Друг забележителен факт е, че

на 4-годишна възраст

децата вече се занимават

със статистика

Установено е чрез игрови експеримент с машина, наречена Blicket Detector. Тя представлява една кутия, която свети и свири музика, когато сложите определени неща на нея.

“Използвайки тази доста обикновена машина, моята и други лаборатории направихме дузина изследвания, които показват колко добри са бебетата в опознаването на света. Нека спомена само едно, което направихме с Тумар Къшнър, мой студент. Ако ви покажа машината, най-вероятно бихте предположили, че начинът да я накарате да работи е да сложите блок на върха на машината. Но всъщност тази машина работи по малко странен начин. Защото, ако сложите блок на върха, сега ще ви изненадам, тя всъщност ще се включи в два от три случая. От друга страна, ако сложите блок на самата машина, ще се активира два от шест пъти. Така по-невероятното допускане всъщност има по-силни доказателства. Изглежда, сякаш размахването е по-ефективна стратегия от другите. Ние направихме следното: дадохме на четиригодишни този модел с доказателства и ги помолихме да включат машината. И, разбира се, 4-годишните използваха доказателствата и размахваха обект на върха на машината”, разказва психоложката и уточнява, че това са деца, които тепърва се учат да броят. Но несъзнателно те извършват тези доста сложни изчисления, които ще им дадат мярка за тази условна вероятност. Другото интересно е, че използват наличните доказателства, за да получат идея, да стигнат до допускане за света, което само по себе си изглежда доста невероятно.

“Чрез проучванията, които правихме в моята лаборатория, подобни проучвания, ние показахме, че четиригодишните са всъщност по-добри в намирането на нетипични хипотези от възрастните, на които дадохме съвсем същото задание”, разказва Гопник. При тези обстоятелства, децата използват статистика, за да направят открития за заобикалящия ги свят, но освен това учените правят също експерименти, чрез които да разберат дали децата експериментират. А те го правят, при това - успешно.