Притча за децата и лъжата

Три деца отишли на разходка в гората. Толкова интересно било там – гъби, малини, птици, всякакви буболечки и шишарки! Не усетили как минал денят и взело да се стъмва. Тръгнали да се прибират, но със страх: „Ще ни се карат вкъщи и ще ни накажат за закъснението!“

Започнали да мислят как да се справят със ситуацията. Спрели на пътя и започнали да спорят – кое е по-добре: да излъжат или да кажат истината за закъснението си?

– Аз ще направя така, че да не ми се карат. Ще кажа на мама и татко, че че ме е нападнал вълк. Татко ще се уплаши и дори ще ме похвали за смелостта! – казало първото дете.

– Аз пък ще кажа на мама и татко, че съм срещнал дядо по пътя, бил съм с него, за да му помагам и затова съм се забавил. Мама ще се зарадва, че съм помогнал и изобщо няма да ми се кара, даже ще ме похвали!

– Аз пък смятам да кажа истината – казало решително третото дете – винаги е по-лесно да кажеш истината, защото е истина и не се налага да измисляш нещо. Приятелите му взели да го разубеждават, казали му, че така ще стане по-лошо и че сигурно родителите му ще го накажат.

След спора всички се разотишли по домовете си.

Първото дете се прибрало, а на прага го чакал татко му, притеснен за закъснението.

– Татко, да знаеш само какво стана! Вълк ме нападна в гората – извикало то.

Но точно по това време по пътеката се появил горският пазач, който чул техния разговор.

– Но в нашата гора няма никакви вълци! – казал пазачът.

Бащата се разстроил и ядосал много. Много повече затова, че синът му го лъже, отколкото за закъснението.

Второто дете също се прибрало у дома. То развълнувано разказало на родителите си как е видяло дядо си и вместо да се прибере навреме у дома, решило да му помогне с работата. В този момент обаче на вратата се почукало и на прага бил точно дядо му. Майката на малкото момче много се ядосала и натъжила. Синът й я лъжел в очите, а това не можела да преглътне.

А третото дете, още от влизането си у дома, разказало всичко на майка си и баща си. Извинило се за закъснението и им обяснило, че е било в гората с приятелите си, залисало се и не разбрало кога е станало толкова късно.

Баща му му казал: Синко, не е страшно човек да прави грешки, стига да бъде честен, да си ги признае и да се старае да не ги повтаря! А ти си научил това ценно умение. Благодаря ти, че ми каза истината и следващия път – бъди по-внимателен и си ела навреме.