Помня го, сякаш бе вчера - две розови чертички.
Изненада е думата, с която мога да опиша този момент. Само да можеше да чуеш сърцето ми. Чух малкото ти сърчице в лекарския кабинет и бях влюбена.
Помня колко бях развълнувана да разбера дали ще си момче или момиче. С татко ти стояхме в тъмната стая, в която само мониторът на ехографа осветяваше лицата ни.
Тогава чух думите: "ще си имате малка госпожица". Толкова бях щастлива. Знаех, че ще си необикновена, красива и моята малка, съвършена принцеса.
Нямах търпение тези дълги за мен девет месеца да минат и да те държа в ръцете си. В корема си носех едно мъничко момиченце, което щеше да ме нарича "мамо".
И сега - ето те, ти си това малко момиченце. С теб откриваме всеки ден нови светове и не мога да повярвам как е възможно да обичаш някого повече от живота си.
Научи ме на безусловна любов и ти благодаря за това. Превърна се в смисъла на моя живот още от мига, в който разбрах, че се криеш в корема ми.
Не мога да повярвам колко бързо мина времето от момента, в който усещах крачетата ти, докато ме риташ до сега, когато плахо плахо правиш първи стъпки.
Ти си моят стимул да бъда по-добра версия на себе си, защото зная, че ще бъда твоят модел за подражание.
Мама ще бъде до теб, колкото и голяма да ставаш. За мен винаги ще останеш моето малко момиче, моята изящна принцеса и най-голяма благословия.
Коментари (0)
Вашият коментар