Притча за заетата майка

Живяла някога много успяла млада жена, която си имала всичко: чудесен съпруг, прекрасни деца, великолепна работа и задружно семейство.

За нещастие тя била твърде заета и не можела да балансира различните страни от своя живот и винаги била нещастна. Работата й поглъщала много време, а това ставало за сметка на децата й. Ако възникнели проблеми, обръщала гръб на съпруга си, убедена, че той ще я разбере. И така хората, които обичала, оставали винаги на заден план. Един ден баща й, мъдър човек с голям житейски опит, й подарил много скъпо и рядко растение, богато на цветове, от което в света имало само един-единствен екземпляр. И й казал:

– Дъще, това растение ще ти помогне много повече, отколкото си представяш! Трябва само да го поливаш и подрязваш от време на време, а понякога да разговаряш поне малко с него. В замяна на това то ще ухае и ще те радва с красивите си цветове.

Трогната, младата майка благодарила за подаръка. Цветето нямало равно по хубост и тя пърхала от щастие, че е единственият притежател в света на подобно растение.

Времето минавало, възникнали нови проблеми, работата й поглъщала все повече време от ежедневието й. Живеела в непрекъснат стрес, вечно бързала и забравила да се грижи за растението. Е, понякога го поглеждала, когато се върнела вкъщи. То все още цъфтяло, нямало признаци за повяхване или загиване и било все така красиво и уханно. И тя подминавала саксията. Докато един ден, най-неочаквано, цветето умряло. Прибрала се тя вкъщи и се смаяла. Цветовете били опадали, листата – пожълтели, корените – напълно изсъхнали. Младата жена много плакала и разказала на баща си какво се е случило. Тогава баща й отговорил:

– Така си и знаех, че ще стане. Няма как да ти подаря друго такова цвете. То беше единственото в света. Няма друго подобно цвете и не може да бъде заменено, така както не могат да бъдат заменени децата ти, мъжът ти, твоите близки и приятели. Не полагаш ли грижи за нещо, то загива.