Едуина Топс Александър: Бременна в четвъртия месец, спечелих в Париж

Пенсионирането на кон е трудно, плакала съм, признава третата в световната ранглиста по прескачане на препятствия

- Едуина, на турнира Global Champions Tour в Берлин постигнахте отборна победа, но за Гран при кобилата ви Калифорния бутна препятствие и не отидохте на бараж. Това ядоса ли ви?

- По време на загрявката я почувствах леко отпаднала и демотивирана. Не бях изненадана, защото ѝ се натрупа много работа в последните дни, но когато влязох на плаца за последната дистанция, не спирах да се чудя дали да я вземем на шест или на седем галопни маха. И мислих, мислих и избрах погрешния разчет, направих шест и тя бутна.

- Това е поредното състезание, в което сред публиката е дъщеря ви Клои Корнелия, която навърши годинка. Как съчетавате майчинството и конния спорт?

- О, от самото начало тя пътува с нас. Искам да бъда близо до детето си, а тя вече доби опит да е сред много хора, да е сред животните. Това е

най-естествената

среда за нея

и несъмнено обича животни – и коне, и кучета, всичко с козина. Щом сляза от коня, веднага отивам при нея и тя е в обятията ми, докато не стане време за следващ ангажимент.

- Участвали ли сте в състезание бременна?

- О, да, бях в четвъртия месец и станах първа в Париж, но после все пак реших да спра. Не ми пречеше самата езда, аз се чувствах чудесно, но си дадох пет месеца почивка. На четвъртата седмица след раждането отново бях на седлото и започнах да се готвя за предстоящата програма, а след месец и половина отново бях на състезание, след три месеца постигнах първата си победа. Раждането на дъщеря ни е само още щастие за нас – не повод да се отказвам от спорта и от кариерата си.

- На всеки голям турнир място за изява намират и най-малките ездачи - това са деца на 4-6 годинки. Кога открихте страстта към ездата?

- Съседите ми имаха коне, прекарвах много време с тях и край тях и обичах животните. С конете връзката е на две нива - веднъж, когато са в конюшнята и там е по-лично, и после идва моментът на ездата и те вече са част от теб, трябва да те слушат, да те уважават, да постигнете разбирателство, съгласие и заедно да бъдем сериозни по отношение на това, което правим заедно. Открих колко крехки и уязвими са конете всъщност, невинни, искрени, те се нуждаят от много внимание. Всеки от тях е с различен характер и всъщност много приличат на хората. Това е единственият спорт, при който работиш заедно с някого, който е със свой мозък, свое възприятие за света. Затова работата с всеки кон започва на земята и после продължава по време на ездата. Нито един етап не може да бъде пропуснат.

- Хората вярват в дълбоката връзка между коня и човека, но често конят демонстрира неподчинение на състезателния плац. Как избирате правилния кон, с който да постигнете връзка и да се състезавате успешно?

- Започваме да оглеждаме коне на различна възраст в различен етап от подготовката им. Направили сме развъдна програма във Франция от вече 9-10 години. Несъмнено кръвта, наследствеността са от значение, но в подбора съществува и доза късмет. Когато тествам кон,

харесва ми

той да е

чувствителен,

да е старателен, да е с добър инстинкт, да е с много енергия в себе си, да е любопитен, да му е забавно да работи. Когато е млад, трябва да прелива от енергия, защото, когато добие рутина, той някак се успокоява и досущ като хората не влага толкова усилия. Трябва да е атлетичен, спринтьор, психически устойчив, съобразителен. Голямата ми цел е да го запазя възможно най-много такъв, какъвто е, защото така и той ще се чувства добре и ще дава най-доброто от себе си.

- Можете ли да назовете коня, който на фона на всички други е важна част от живота ви?

- Била съм невероятна късметлийка да яздя фантастични, уникални коне! Първата кобила, която ме изведе на това ниво, бе Пиелота. Тя ми даде опита, вдъхна ми увереност. След това Ито. Много хора не вярваха в него, подцениха го, но аз му вярвах. И той го почувства, той повярва в мен.

Когато се качваме на седлото, конете знаят дали сме уморени, разсеяни, сърдити, нервни. Те знаят дали ни липсва мотивация. С този кон постигнахме страхотна връзка. Текила, която толкова обичам, не скачаше много високо. Никой не я купуваше, защото не вярваха, че може да бъде шампион. Когато вярваш в коня, ти му даваш увереност. С Текила показахме какво значи успешен екип.

- Плакали ли сте за кон?

- О, да. Пенсионирането на кон е труден момент. Много е важно да улучиш кога трябва да прекратиш състезателната му работа. Защото, когато всичко върви добре, мислиш си – защо точно сега да спирам? И стигаш до момента, когато конят вече ходи на три крака. Да разбираш как се чувства конят ти, да го усещаш чрез тялото си и да знаеш какво е неговото състояние, е от огромно значение. Ито например сам ми показа, че вече не може да скача като преди, просто няма сили. Някои хора предлагаха да го дадем на млад ездач, за да изведе него напред, но този кон заслужаваше да спре на най-високото ниво. Раздялата е много мъчителна и започва от деня, в който влизам в конюшнята, а моят приятел вече не е там.

- Докога ще продължите кариерата си? Мнозина ездачи на възраст над 50-60 години са доказателство, че това е спорт, който не се влияе от възрастта.

- Едно е сигурно – не искам и на 50 да пътувам всеки уикенд без изключение, както е сега. Вече го правя от 14 години и се състезавам 46-48 уикенда в годината - това е трудно, много трудно. Не можеш да имаш нормален живот, както е трудно да се влееш и в другия живот. Когато все пак се случи да почивам някоя събота и неделя, първо съм много щастлива, ако дойде още един уикенд, аз си казвам: “Е, стига де, време ми е да се състезавам!”. Но този постоянен ангажимент не е само до моята физическа форма и готовност, отнася се до готовността на конете, способността им да пътуват. Конете са истинските атлети, те вършат 70 на сто от работата и състезателят се нуждае от истински добри коне, за да може да се представи на най-високото ниво. Иначе казано - дайте ми магаре и аз просто ще яздя магаре, но никой няма да очаква от мен повече от това.

- Какъв е дневният ви график? Всеки ден ли яздите?

- Да, яздя всеки ден без изключение между четири и шест, понякога и седем коня. Ако яздиш по-голям брой, вече не можеш да се фокусираш върху всеки кон поотделно. Също така аз пътувам, изпитвам нови коне. На единия ден съм в Англия, на другия в Ирландия, пробвам коне по целия свят. След това обучавам състезатели, а това е още нещо, което много обичам да правя. Завърших висше образование със специалност по физическа подготовка, аз съм също и преподавател. Обичам децата, обичам да виждам хората да успяват благодарение на моите съвети и напътствия; обичам да обучавам коне, които да помагат на талантливи състезатели да успяват.

И честно да си призная, не знам какво точно искам да правя в бъдеще. Страхотно обичам модата. Когато бях по-млада, исках да бъда моделиер, но никак не ме бива в рисуването. Но като станах прочут състезател, подписах четиригодишен договор с Гучи, симпатични неща измислихме, но после смениха дизайнера, а той някак не искаше да мисли в тази посока.

- Съществува ли ездова нация, която е по-добра от всички други?

- Няма съществено значение от коя държава идвате, а в коя конюшна сте тренирали. Съпругът ми казва, че най-добрите ездачи в света излизат от неговата конюшня. Ето, аз също идвам оттам! (Смее се.) Но ако говорим за школи, аз съм израснала в Австралия и системата, по която са ме готвили, е коренно различна от тази в САЩ например. Англия, Ирландия и Австралия са доста подобни в обучението – качвай се, тръгвай, опитвай, само прояви упорство и смелост. Докато в Германия, Холандия са много по-структурирани и педантични и по друг начин отглеждат ездачите си.

- Ако ми хрумне, че искам да бъда състезател и да се обучавам при вас, колко ще ми струва?

- Невъзможно е да отговоря, защото за уточняване на цената бих задала около 30-40 допълнителни въпроса. Но ако някой наистина мечтае за кариера в конния спорт,

нека започне

като общ

работник

в конюшня. Ездата не е да седиш в седлото и да притискаш с крака. Успешният ездач познава конете, усеща това, което чувства коня и то всеки ден, във всеки момент. Кариерата започва в конюшнята с труд от 6 сутринта, докато има работа. Оттам започва истинското обучение, не от цената, която ще платите.

- В ездовите среди се говори, че кобилата ви Калифорния е най-добрият кон в света в момента. Така ли е?

- Тя със сигурност е сред най-добрите коне, които се състезават в момента, но категорично не е най-добрият, който аз съм яздила в кариерата си. От две години я яздя, тя беше почти без никакъв опит на такова ниво на състезания, но успя да победи в Маями, в Париж и кръг от Световна купа. Калифорния е отличен атлет и тепърва ще показваме колко добър е тандемът ни.

- В класацията по приходи на световната ранглиста вие сте номер едно с над три милиона евро, от 15-о място преди три години се придвижихте до трета позиция сред състезателите. Как избирате състезанията си?

- В подбора на участие в турнирите също трябва да се внимава, защото като състезател съм длъжна да трупам точки на прояви от най-висок ранг, в същото време да подбирам коня си така, че той да е способен да се справи с предстоящото изпитание. Планиране и правилна преценка стоят зад всеки конкретен успех. На тези турнири не говорим просто за добра езда, а за цялостна стратегия в представянето. Така участията стават печеливши.