Притча за стареца, децата и играчките

 Един мъдър старец минавал по пътя си покрай едно китно селце и толкова му харесало, че решил да остане да живее в него.

Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Освен това, обичал и да им прави подаръци, но винаги им подарявал само крехки и чупливи вещи. Колкото и да се стараели децата да ги пазят, даровете често се чупели в детските ръце. Децата се натъжавали и плачели.

Минавало време и мъдрецът пак им подарявал играчки, но колкото по-големи ставали децата, толкова по-чупливи играчки им подарявал. Родителите не издържали и отишли при него, за да го попитат защо постъпва така:

– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца, но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят да ги пазят, колкото могат, но играчките въпреки всичко се чупят и децата страдат. А играчките са толкова красиви, че няма как да не си играеш с тях.

– Нима не разбирате – усмихнал се мъдрецът – те ще пораснат и скоро някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което правя сега, ще ги научи да бъдат много по-внимателни с безценния дар, който ще получат, когато му дойде времето.