Емоциите засягат ежедневното функциониране. Учителите могат да забележат промени при фокусирането над дейностите.
Родителите — спадане на интереса към хобитата и приятелите, както и социалното оттегляне. Всички ще видят свръхчувствителността към отхвърляне. Депресията при децата, както при възрастните, често води до борба с нещата, които преди са носили радост и до свръхчувствителност към отношението на другите.
Депресивните деца се изразяват, като че в бъдеще ги очаква само мрак и мъка. Децата могат да бъдат естествено драматични. Но внимавайте за промени в това, което детето говори. За начало — съвпада ли казаното с това, което наистина се случва с него? Казва ли ви, че никой не го харесва, дори когато приятелите му общуват с него? Потърсете израз на ниска увереност, като „за нищо не ставам“ или „нищо хубаво не ми се случва“. Както възрастните, така и децата могат да живеят с мисъл за смърт, като „по-добре щеше да е да не се бях раждал“.
Коментари (0)
Вашият коментар