Често чета на моите 4-годишни близнаци приказката “Неволята” и макар все още да не могат да обяснят какво всъщност е това, което е помогнало на двамата братя да поправят счупената си кола с дърва, винаги когато ги питам, бързо повтарят думите на бащата от историята: “Вие сте търсили неволята, а тя е била при вас.”
Предполагам, че нещо такова се случва и с родителите, които се превръщат в изобретатели, за да помогнат на своите малчугани. Изправят се пред нерешим проблем и след дълго лутане и търсене на помощ откриват, че само те могат да я дадат. В повечето случаи са водени от болката, че детето им е нелечимо болно, или пък просто искат да го предпазят и облекчат.
Преди дни във Великобритания стана известен случай на баща, който е успял да създаде виртуална реалност за дъщеря си. Причината е, че тя страда от синдрома на Уилямс. Това е генетично заболяване, което забавя умственото развитие. За разлика от други подобни болести страдащите от синдрома на Уилямс деца са много социални и добронамерени, но имат проблем със запаметяването. Затова англичанинът Крейг Чайтор създава устройство, през което дъщеря му гледа 360-градусови видеа. По този начин тя учи.
“Синдромът на Уилямс се проявява по различен начин. В повечето случаи се наблюдават разсеяност и трудности при обучение. Когато прави прости домашни работи, тя непрекъснато отвлича вниманието си. Устройството обаче ѝ позволява да се отправи на училищна разходка, без да напуска дома си. Когато гледа в него, нищо не я разсейва и така ѝ се удава да учи”, казва Чайтор пред Би Би Си.
Преди да се захване с трудната задача как да помогне на дъщеря си, той е
работил 15 години
като готвач
Затова му се наложило да се учи от нула как се правят сферични видеоклипове, пресъздаващи виртуална реалност. Полага невероятни усилия. На практика за всяка дума, която дъщеря му трябва да научи от книга, той прави видео. Докато тя го гледа, бащата ѝ повтаря многократно наименованията на видяното и така тя ги запомня, защото няма какво да я разсейва. Видеата освен това са направени със спокойна сензорна среда и релаксираща музика. Целта е да се стимулира мозъкът, без прекалено да се натоварва.
Като баща аз се гордея, че помагам на дъщеря си да развива своя потенциал, казва Крейг. Вдъхновен от ефекта на виртуалната реалност при работа с деца със синдрома на Уилямс, той е основал проекта I.M.M.E, за да може да помогне и на други болни. Повече от две години се опитва да събере пари за серийно производство на устройството за виртуална реалност, но до момента не е успял.
Години трябват и на сърбина Драгослав Радойчич да сертифицира своето изобретение. Той създава
електронно
устройство за
проследяване на
деца с аутизъм
То се поставя на гърба на малчугана и посредством много сензори изпраща информация до родителите му къде се намира, каква е позицията на неговото тяло, дали е паднало, или се движи, дали има вибрации като при гърч, или епилептичен пристъп, дали температурата му се повишава. Всички тези данни се получават в реално време на мобилния телефон или компютър на майката и бащата. Идеята за устройството му хрумва през 2013 г., когато чува историята за дете с аутизъм в САЩ, което бяга от училище и три месеца по-късно е намерено мъртво в река. През 2010 г. абсолютно същия случай имаше и у нас. Тогава 7-годишният Веселин Игнатов изчезна от дома си в Нови Искър на 27 април, а тялото му бе открито във водите на река Искър в началото на юни.
Радойчич много добре познава страха на родителите на деца с аутизъм, че те могат да избягат или да се изгубят, ако бъдат изпуснати от поглед, тъй като неговият син страда от същата болест. Затова посвещава много от времето си, за да изработи удобен продукт за проследяване. По принцип има часовници и гривни, които вършат такава работа, но те не разполагат със сензори. Слагат се директно върху кожата, което за свърхчувствителни деца с аутизъм е дразнещо. България бе сред първите страни, в които устройството CAPPLO бе дадено за пробни тестове.
Преди три години Петър Кондев от Пазарджик пък направи барокамера за сина си. Той буквално се принуди да стори това, след като научава в интернет за терапия, при която деца аутисти дишат чист кислород под налягане. Правят пробно 30 процедури в болница във Варна и ползата е видима, но семейството не може да си позволи да ги продължи на място или да купи барокамера, тъй като струва 400 хил. евро. Затова Петър се захваща да я измайстори сам и за 5 месеца успява, като необходимите части поръчал от сертифицирани фирми.
Двама американски бащи пък създадоха устройство, което
да напомня на
родителите да
не забравят децата
си в колата
Може би за много хора подобни случки звучат абсурдно, но се оказва, че са често срещани. Статистиката показва, че на всеки осем дни едно дете по света умира, оставено в нагорещена кола без надзор. През миналия август по този начин се задуши двегодишно дете в сливенското село Желю войвода. Според роднините му малкият Александър сам влязъл през отворената врата на автомобила и се затворил в нея. Устройството на американските бащи Sense-a-life се състои от две части, които се поставят на детското столче и на шофьорската седалка. Те са чувствителни на натиск и ако водачът напусне автомобила, а малчуганът продължи да стои на своето място, започват да изпращат сигнали до родителя, за да не забрави да се върне навреме.
Някои майки също стават изобретатели покрай своите деца. Техните разработки обикновено обаче са свързани с решаване на битови проблеми. Майка на три деца от Шотландия например измайстори преди години предпазна шапка за прохождащи бебета. Тя прилича на шапка, но е направена от пенопластмаса.
Американка пък създаде памперс за палави хлапета. Той се състои от две части и може да се сменя и докато детето е право, само с една ръка.
След дълги безсънни нощи майка от Финландия решава да създаде люлеещ се матрак за плачещи бебета. Тъй като реализацията не е по силите ѝ, привлича екип от други страдащи родители, с които заедно го правят.
В повечето случаи обаче родителите изобретатели изпитват сериозни трудности да пробият със своите разработки и да ги превърнат в печеливш бизнес. Особено когато става въпрос за продукти, свързани с медицината, регламентите за лицензирането им са изключително строги, а и доста скъпи. Затова много от изобретенията си остават предимно за лично ползване или за малък кръг посветени.
Племенник вдъхнови създаването на “растяща” дреха
Британският инженер Райън Марио Ясин създава “растяща” с възрастта на детето материя, след като поръчва за племенника си дрехи по интернет, но докато ги доставят, те вече са му умалели. Тогава той се замисля върху този често срещан проблем и решава да му се посвети по време на магистърската си програма.
Така успява да създаде “растящите” облекла Petit Pli, които могат да се носят от 6-месечна до 3-годишна възраст. Райън Марио Ясин изобретява плисирана материя, разтягаща се във всички посоки, така че да покрие шест размера дрехи. Освен това тя има хидрофобно покритие, което ги прави ветро- и водоустойчиви. “Децата израстват облеклата си за няколко месеца, но ние се стараем да ги обличаме в миниатюрни дрехи за възрастни, вместо да проектираме такива за специфичните им нужди”, обяснява той.
С изобретението си печели британското издание на международния конкурс за дизайн “Джеймс Дайсън” през миналата година, който се провежда в 23 държави. Получената премия от 2000 паунда решава да вложи в по-нататъшно развитие на изобретението си и превръщането му в бизнес. Освен от наградата той е окрилен и от голямата популярност, която имат клипове с дрехите Petit Pli в интернет. Надушва и пазарна ниша, след като установява, че само във Великобритания домакинствата изхвърлят по 300 000 тона дрехи годишно.
Коментари (0)
Вашият коментар