Когато внуците са по-малко от бабите и дядовците

Освен България половината страни по света са в това положение

Напоследък си мисля, че голяма част от проблемите на нашето общество идват от факта, че внуците са по-малко от бабите и дядовците. Да започнем от самото отглеждане на децата. Много често у нас на един малчуган се падат минимум шестима възрастни. Освен родителите, за него често се грижат и по два чифта баби и дядовци, а в много случаи и по някоя несемейна леля или чичо. В резултат във възпитанието му настъпва хаос и дори известно забавяне в развитието заради прекаленото обгрижване, особено през първите 7 години.

Ето, ще ви дам пример с моите близнаци. Когато взеха да прохождат, ги заведох в провинцията при баба и дядо, за да помогнат тази много важна работа да се случи по-лесно и по възможност без много кръв. След няколко месеца съдбата обаче ни отвя в Етиопия и там изведнъж видях колко те са по-неопитни от местните деца на тяхната възраст. Не само, че непрекъснато се спъваха по неравните улици, но трябваше месеци да ги преследвам с гърне, за да се научат да пишкат, докато етиопските им връстници вече сами се оправяха с тази задача.

Тогава започнах да се замислям защо се получава така и си дадох сметка, че корените на различията трябва да се търсят в семейния модел. В Етиопия също много държат на роднинските връзки и заради бедност живеят по няколко семейства на едно място, но във всяко едно децата са толкова много, че никога няма достатъчно възрастни да ги обгрижват. Освен това продължителността на живот е по-кратка и на малкото достигнали напреднала възраст все се намира кой да помага. Затова

старческите домове

там са рядкост и

даже ги включват

в туристическите

маршрути

за чужденци

като доказателство за модерност на етиопското общество.

През последните две години живея в Англия, където населението също като нашето застарява. Тук обаче млади и възрастни живеят предимно разделено и за да си отидат на гости, трябва да се уговорят поне няколко дни предварително за удобно и за двете страни време. Тъй като помощта от баби и дядовци е рядкост, програмите в детските градини предвиждат 4-годишните малчугани да бъдат научени да се обличат, хранят и ходят до тоалетна сами. Също така да могат да си режат плод или зеленчук и даже да го стържат на ренде. У нас хем по няколко поколения се държим здраво свързани, хем не успяваме пълноценно да изградим обществената си среда.

И ако се вярва на едно скорошно проучване, надежда да се оправят нещата от само себе си почти няма. В цял свят се наблюдава тенденция към намаляване на ражданията, като

за последните 67

години фертилността

е намаляла

наполовина

Ако през 1950 г. жените са имали по 4,7 деца средно през целия си живот, то през миналата година са били 2,7, а в България даже 1,5. За сравнение при споменатите Етиопия и Англия коефициентите са съответно 4,8 и 1,7.

Когато средната норма на фертилност на една държава спадне под 2,1, популацията в крайна сметка започва да намалява, обясняват от Вашингтонския университет, където е извършено световното проучване. „Достигнахме вододел, при който половината от страните имат плодовитост под нивото на възпроизводство на населението и ако нищо не се промени, ще има непрекъснато намаляване на живеещите в тях”, казва професор Кристофър Мъри пред Би Би Си. По думите му това е изненадало и самите учени.

Ниска фертилност се наблюдава основно в по-добре развитите икономически страни. Сред тях са Русия, САЩ, Южна Корея и Австралия. Това не означава, че броят на жителите им автоматично е започнал да намалява, тъй като той зависи и от други фактори като смъртност и миграция например. Но учените предупреждават, че в един момент и това ще започне да се случва, тъй като за промяна в нивата на раждаемост са необходими поколения. Освен това кризата за бебета не се дължи само на фактори като по-малък брой сперматозоиди или яйцеклетки заради нервния начин на живот и консумиране на нездравословна храна, за които повечето хора знаят или се досещат. За нея има три основни причини - намаляваща детска смъртност, заради която жените раждат по-малко, по-лесен достъп до противозачатъчни средства и по-голяма образованост и професионална заетост на дамите.

Затова в много отношения

намаляващата

раждаемост може да

се смята и за успех,

но също така за някои страни да се окаже сериозен проблем и без приток на имигранти да не могат да се справят със застаряващото и топящо се население. Само по себе си това не е лошо, но цялото общество ще трябва да се подготви за тази мащабна демографска промяна, смята Джордж Лейсън, директор на Оксфордския институт за изучаване стареенето на населението. Той предупреждава, че ще бъде засегнат всеки аспект от живота на хората, ще трябва да се трансформира пазарът на труда, достъпността на домовете и транспорта, начинът на потребление.

Сред държавите с най-лоши показатели са Кипър и Тайван, където жените средно раждат по едно дете. След тях се нареждат Южна Корея, Андора, Пуерто Рико и Тайланд, за които показателят е 1,2, а за Босна и Херцеговина, Полша, Молдова и Япония е 1,3. На другия полюс, в топ 10 на страните с висока раждаемост, са Нигер – 7,1, Чад – 6,7, Сомалия – 6,1, и Мали и Афганистан с по 6. След тях са Южен Судан, Буркина Фасо, Бурунди, Уганда и Ангола, в които на една жена се падат средно между 5,1 и 5,9 деца.

На практика цяла Европа е в положение да има проблем със своето възпроизводство, тъй ката средният коефициент за континента е 1,5. В Източна Европа на една жена се падат по 1,6 деца, а в Централна – по 1,4. Само в Афика, Южна Азия и Латинска Америка се наблюдава раждаемост над летвата от 2,1, посочена от учените като критична за плодовитостта.

38-годишната англичанка Рейчъл Джейкъбс обяснява пред Би Би Си защо едва преди 7 години е родила единствената си дъщеря. Преди да забременее, била концентрирана да прави кариера, за да разчита на добри доходи, когато реши да има дете. Сега знае, че с изкарваните от семейството ѝ пари ще оцелеят и ще ходят всяка година на почивка. Ако имат второ дете, това обаче няма да е възможно. Предпочитам да дам най-доброто на дъщеря си, отколкото да стана майка на няколко деца, които само да мога да храня и обличам, казва Джейкъбс. По думите ѝ това включва да ѝ осигурят пари за следване и помощ да си купи жилище. Никога не бих искала да ѝ кажа, че не може да отиде на парти или да не си позволи нов пуловер за Коледа, допълва Рейчъл.

Нейните обяснения до голяма степен хвърлят светлина върху причините защо на Стария континент се раждат все по-малко деца. Материалното, изглежда, взема връх при най-важния избор на европееца – този за оставяне на поколение, докато в Африка раждането на бебе продължава да се смята за дар от Бога.

Учени: Без мигранти трудно ще си решите проблемите

Страдащите от застаряване на населението страни ще бъдат принудени да мислят за увеличаване на имигрантите, за да разрешат част от проблемите, пред които ще се изправят, а също и да стимулират плодовитостта на своето население, въпреки че точно с такива мерки трудно се постига успех, се посочва в проучването на Вашингтонския университет.

„Ако установената от нас тенденция за намаляване на фертилността се запази, в бъдеще ще има много малко деца и много хора над 65 г., а при тази ситуация ще бъде много трудно на световната общност да запази стабилност. Помислете колко сериозни ще бъдат социалните и икономическите последствия за общество, в което има повече баби и дядовци, отколкото внуци”, обяснява ръководителят на изследването професор Кристофър Мъри.

Според него миграцията, която в момента помага на някои държави да решат проблемите си със застаряването, не може да е спасителен пояс за всички и Япония в момента най-добре разбира това. През миналата година в страната бяха родени едва 941 000 бебета, което е с около 5% по-малко от 2016 г. и е най-ниското ниво, откакто се води такава статистика от 1899 г. Причината е, че от години трайно намаляват японките в детеродна възраст, а страната дълго време не желаеше да се отвори за имигранти. Едва напоследък японското правителство се опитва да привлича студенти и висококвалифицирани специалисти от чужбина.

В Китай, където след 1950 г. населението се е увеличило с половин милиард души, също има нисък коефициент на фертилност от 1,5, колкото е в България. По тази причина преди три години страната се отказа от своята популярна политика да има само по едно дете в семейство и се опитва да насърчава раждаемостта, но на този етап без особен успех. Оказва се, че китайците също са започнали да се съобразяват с фактори като достатъчно финанси, кариера или пък просто търсене на лично спокойствие при избора колко деца да имат.