Механизмът “бий или бягай” се задейства основно от семейството
Исках да бъда всеки друг, само не и себе си. Тези думи са на холивудската звезда Силвестър Сталоун и се отнасят за неговото детство. Той е от така наречените проблемни деца. Изключван е 10 пъти от училище. На 15 години е настанен в специализирано учебно заведение за деца с лошо поведение. Учителките му били убедени, че ще свърши на електрическия стол, но благодарение на своята упоритост той става един от най-добрите екшън актьори.
Детството му е толкова кошмарно, че чак когато стига до филмовия връх, се осмелява да се обърне назад и да разкрие какво се е случвало тогава. “Баща ми винаги ме съдеше: виновен, невинен, виновен, плащай! Ако направех нещо не точно така, както би го направил той, значи бях напълно некадърен. Трябваше да ми се наложи телесно наказание и да бъда поправен. Непрекъснато ми повтаряше: защо не си по-умен, защо не си по-силен?”, спомня си актьорът. Травмата от побоищата в детството му е толкова голяма, че и до днес филмовите екипи, с които снима, знаят, че
никой не трябва
да подсвирква
около него
Причината е, че баща му имал навика да си подсвирква непосредствено преди да тръгне да го бие до припадане. Както самият той обобщава: обичта не беше особено осезателна в нашето семейство и майка ми и баща ми изпитваха доста трудности. Затова и той растял буен и с комплекс за малоценност.
Това е ставало преди повече от 50 г., но и до днес подобни истории се появяват непрекъснато по цял свят. И нито по-добрите социални служби, нито по-развитите образователни модели са в състояние да ги предотвратят. Даже напротив, започва да се говори за епидемия от проблемни деца заради нарастващата тревожност през последните години. Наблюдават се и все повече психични разстройства сред подрастващите и невъзможност от страна на родители и учители да ги регистрират навреме, за да бъде потърсена специализирана помощ.
Често двете страни взаимно се обвиняват за причините, докато детето затъва все повече в своите проблеми. Направено наскоро проучване на Фонда за психично здраве във Великобритания показва, че поведението на децата се променя, когато са тревожни или тъжни. 25 процента от анкетираните казват, че когато са разстроени, започват да се карат с хората. Мнозина признават, че в такива състояния им е трудно да си пишат домашните и закъсват с ученето. Споед психолози 80% от агресията в училище се дължи на неща, които се случват в семейството.
Когато мозъкът се чувства застрашен – реално или въображаемо, той предизвиква освобождаване на хормони и адреналин, които да направят човека по-бърз и силен. Този механизъм „бий или бягай” ни държи живи в продължение на хиляди години”, казва психологът Карен Янг пред Би Би Си. Затова за децата с повишена тревожност всяка нова, трудна или непозната ситуация се възприема като потенциална заплаха и „бий или бягай” сработва веднага. А физическата активност се превръща в естествен резултат от включването на този механизъм. Поведението на децата е
техният начин да
предадат своите
скрити трудности
или стрес и е важно да се разбере какво се опитват да кажат с дадена лоша постъпка, посочва Янг.
Това обаче не е лесна задача, тъй като съществува стигма по отношение на децата с проблемно поведение. Тя започва още от начина, по който е прието да се наричат, а именно „проблемни деца”. Един вид причините за това са вътре в тях. Обикновено за тях се говори, че са своенравни, разглезени, невъзпитани, а родителите им са слабохарактерни и неспособни да налагат дисциплина. Много малко хора са склонни да търсят причините другаде, например в средата, в която живеят и моделите на поведение, които им се налагат. Затова и те трудно получават адекватна помощ.
„Много е сложно да се определи кога поведението е средство за комуникация и кога е симптом за заболяване”, обяснява Бренда Макхю, бивш учител и съосновател на британската организация „Семейно училище”. Според нея ключът е да се наблюдава колко често и при какви ситуации детето става агресивно.
Признаците, че то
има поведенческо
разстройство,
са яд, раздразнителност и неотстъпчивост. Ако тези форми на поведение продължават прекалено дълго и то не отговаря на обичайните санкции, трябва да се погледне на проблема по-задълбочено. Тя подчертава, че страдащите от психични разстройства много трудно се доверяват, защото се опитват да контролират преливащите в тях чувства и емоции. В нейната практика е имала случай на 10-годишно момче, което всички смятали за трудно дете с психически проблеми, а той самият се описвал като човек с тревоги заради болната си майка, която непрекъснато отсъства заради лечение.
Доктор Рос Грий от “Харвард” пък казва, че децата искат да се държат според общоприетите изисквания, но понякога не са в състояние да го направят. Причината е, че им липсват ключови умения, крайно необходими за успешната комуникация. Те не могат да изразят притесненията си вербално и често бурното им държание е резултат от безсилие или трудност да превключат от един режим на друг. Например подобна реакция може да се очаква, когато трябва да спрат компютърната си игра, за да си напишат домашното.
“Когато детето реагира на дадена ситуация свръхемоционално, няма да му помогнете да овладее емоциите си, като му се наложите и му „покажете кой е шефът”, предупреждава Грий.
Верният подход е да се опитате да разберете какво провокира лошото му поведение и да го накарате да сътрудничи при намиране на решение. Ако не сте в състояние да сторите това, най-добре е да потърсите професионална помощ или пък съдействие от друг човек, когото детето признава за авторитет.
За съжаление обаче, 92% от децата с проблемно поведение не стигат до консултация със специалист. “Утвърдено е схващането, че търсенето на специалист в областта на психичното здраве е срамно и излага семейството.
И докато не се стигне до момент, в който поведението на детето стане социално неприемливо, този проблем се затваря в семейния кръг”, казва детският психиатър Веселин Христов пред “България он ер”.
Той също смята, че агресивното поведение на децата се корени основно в семейството и не може да се очаква детската градина или училището да се справят с него. “Родителите трябва да се опитват да разбират мнението на детето, а не да го оценяват. Много е важно, когато говорят с него, да зачитат чувствата му, а не да ги отричат или да му казват, че това не е правилно и не може да бъде. Децата изпитват дефицит на разбиране и по естествен начин се съпротивляват на това”, обяснява Христов.
Правила за
трудни малчугани
Само през миналата година 6784 български деца са попаднали под ударите на остарелия вече закон за борба с противообществените прояви. Заради него някои са наказвани за прояви, за които в повечето случаи възрастните не търпят санкции. Такива са бягство от дома, просия и скитничество. В повечето случаи те са изключително уязвими и на практика имат нужда от помощ, а са третирани като престъпници и са допълнително наказвани за тежката си съдба с налагане на неадекватни възпитателни мерки, казват от Националната мрежа за децата. През тази година организацията откри четири центъра в страната, в които може да се потърси помощ за деца с проблемно поведение.
По данни на Националния статистически институт 635 са проявите на насилие и агресия, а 438 – на тормоз, през миналата година.
„Трудните деца не са лоши деца. Просто това са деца, с които родителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им. Много често обаче именно тези твърдоглави, волеви, енергични и инатливи деца порастват, за да станат лидери в различни области в живота. Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важното в случая е не да се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности”, смята семейният терапевт Андрю Фулър. Той е автор на книгата „Трудните деца”, в която има редица практични съвети.
Според него скандалите са загуба на време, тъй като проучвания са показали, че докато се водят словесни битки, мозъкът на детето се мобилизира основно да мисли как да се спаси от ситуацията. „В този момент то е разумно почти колкото крокодил. Затова, ако е възможно, първо се отдалечете, „успокойте топката”, вземете се в ръце и едва тогава действайте”, казва Фулър.
Той предупреждава родителите да не се надяват, че децата просто ще израстат трудния си характер, и да бъдат последователни в действията си за изграждане на здравословни навици. В повечето случаи за тях са много по-важни делата, отколкото думите. Затова е много добре да се организират малки ритуали в семейния живот. „Може да е пица в петък вечер. Разходка след вечеря в сряда или филм в неделя вечер. Ритуалите са нещата, за които децата един ден ще си спомнят: „Мама винаги ни водеше...” или „Татко не пропускаше...”, обяснява терапевтът.
Коментари (0)
Вашият коментар