Специалисти предупреждават, че това е много опасна тенденция
Известният готвач Джейми Оливър е баща на пет деца. Две са тийнейджърки на 16 и 15 години, другата му дъщеря е на девет, а синовете му са на 7 и 2 г. За да разбира какво се случва с тях, твърде ангажираният баща използва приложение на мобилния си телефон. Според него това е чудесен начин да знае къде се намират неговите дъщери по всяко време.
“Ако някоя ми каже, че отива на едно място, а видя, че е на друго, знам, че има проблем. Освен това те също могат да ме проверяват къде съм и да следят например колко бързо карам. Това е прекрасно”, твърди 43-годишният готвач. Той използва безплатното приложение за родители Life360, което дава възможност на семейства, приятели и колеги да споделят местоположението си върху карта, да изпращат съобщения помежду си и да задействат паникбутон за незабавно телефонно обаждане.
Тази апликация е възможно най-безобидната и е насочена към родители, които непрекъснато се притесняват къде скитат децата им. Съществуват и редица други, които позволяват
да се ограничава
достъпът на децата
до интернет, да се
блокират телефоните
им, ако не отговарят на техните позвънявания, или пък да ги следят с до 16 камери какво правят вкъщи. Все неща, които ако някой възрастен направи спрямо друг, ще се възприемат като нарушаване на личното пространство и дори като престъпление. За децата обаче това е форма на възпитание.
Затова много западни експерти бият тревога, че родителите започват да прекаляват с непрекъснатото следене на децата онлайн, вместо да полагат усилия да ги учат за опасностите в глобалната мрежа и как да се предпазват от тях. “Те трябва да приемат, че децата са дигитални същества. Това е техният свят и той не ги плаши така, както плаши нас. Технологиите са част от всекидневния живот и не е добре да се мисли непрекъснато, че те злоупотребяват с тях или пък стават техни жертви”, казва Лис Стантън от английската организация за безопасен интернет пред британския “Телеграф”. Тя е бивш полицейски офицер и в момента съветва родители и училища как да се справят с предизвикателствата, които интернет поставя пред учениците. Според нея забрани и филтри, които да пречат да се гледа опасно или неподходящо съдържание, или пък изключването на интернет от детските телефони в определени часове от деня са нужни, но това трябва да се прави със знанието на децата. Да бъде придружено с подходящо обяснение, така че те да разбират ясно защо се налагат ограничения и да сътрудничат.
“Защото може да разполагате с всеки филтър и защита на света, но детето ви да отиде до дома на своя приятел, където няма да има такъв контрол, за да бъде изложено на всичко, от което се страхувате. Затова постоянен диалог, който ги насърчава сами да следят какво правят, е много по-ефективен от което и да е приложение. По същия начин, по който ги учим как да пресичат улицата безопасно, така трябва да ги образоваме и как да използват своите смартфони”, съветва Лис Стантън.
Дете, което се
чувства под
постоянно
наблюдение,
може да си изгради чувство, че нито му вярвате, нито се намира в безопасност и в дигиталния, и в истинския свят, което не е добре, предупреждава психоложката доктор Клои Пайдусис Мичъл. Освен това може да го насърчи да лъже или пък да изключва телефона си, за да прекрати работата на шпиониращите приложения. Затова много по-важно е да се работи за изграждане на доверие, така че, когато кажат къде се намират, родителите да им вярват. У нас приложенията за родителски контрол на мобилни устройства също започват да стават популярни през последните години. Все още обаче не са толкова масови, колкото самото използване на глобалната мрежа.
По данни на Центъра за безопасен интернет 97% от българските деца имат онлайн достъп, а 40 на сто имат профили във фейсбук, въпреки че за лица до 13 години е забранено, както впрочем и достъпът до ютюб. Освен това възрастовата граница, на която те започват да влизат в интернет, става все по-ниска. В повечето случаи това се случва, преди да започнат да ходят на училище и да получат първоначална информация за рисковете, които крие неразумното използване на мрежата. Затова не е изненадващо, че само за миналата година са регистрирани над
80 случая на
кореспонденция
между малолетни
и педофили
“Най-честият риск, с който децата се сблъскват, е онлайн тормозът от връстниците. Това са обиди, дискредитиране, създаване на фалшиви профили, формиране на снимки и видеоклипове с цел да изложиш, като понякога нещата се пренасят и в реалния живот и се стига до физически сблъсъци”, казва Георги Апостолов от центъра.
Успоредно с това се наблюдава дигитална неграмотност и от страна на родителите. Те с лекота купуват мобилни устройства на децата си, водени от принципа, че всички вече имат, но представите им какви опасности крият те са изключително ограничени. Дотолкова, че някои бащи и майки с гордост казват: “А, той се оправя по-добре от мен с компютрите и телефона”.
.
.
Дигитални забрани за
определена възраст
Ако детето ви е между 6 и 9 години: направете списък на сайтове, които му е разрешено да посещава. Съгласувайте го с него и му обяснете каква лична информация никога не трябва да споделя онлайн, като името на неговото училище или домашния адрес. Определете правила колко време може да прекарва онлайн. Не се поддавайте на натиск да използва технология или да гледа определено съдържание в интернет, което смятате, че все още не е подходящо за него.
Ако детето е между 10 и 12 години: определете ясни граници за използване на интернет още преди да получи своето първо устройство за връзка с него. Започнете да му говорите за оставянето на следи в мрежата и как поведението му днес онлайн може да има последици в бъдеще. Говорете открито какво съдържание може да види в интернет. Дайте му ясно да разбере, че вие искате да говорите спокойно, а не да го съдите.
Ако детето е над 13 години: обсъждайте откровено с него как се изследват онлайн въпроси, свързани със здравето, благополучието и сексуалността както за него, така и за другите. Това е важно, тъй като то може да се натъкне на невярна или дори опасна информация в интернет. Проверете как сте настроили механизмите за родителски контрол на устройствата му, така че те да съответстват на възрастта и зрелостта му. Детето може да поиска да му вярвате и напълно да изключите тези програми. Предварително трябва да постигнете съгласие с него как разумно да се държи в мрежата. Редовно го питайте дали познава всеки един от онлайн приятелите си, получавало ли е съобщение от непознати. Ако това се е случвало, как е постъпило? Има ли планове да се срещне с някого, когото познава само онлайн? Има ли хора в приятелската група, които се държат лошо?
Коментари (0)
Вашият коментар