Когато се живее нашироко, раждаемостта скача
Лозунгът на една бъдеща кампания за преодоляване на демографската катастрофа у нас трябва да бъде: “Жената - в семейството, а семейството - на село”.
Защото връщането на село ще повиши раждаемостта. Ако човек живее в къща с двор, а не в многоетажен блок с апартаменти, ще се почувства нашироко. Но не само. На село растат ябълки и домати, прелитат птици, пробягват разни зверчета - катерици, белки, лалугери. Там хората си гледат кокошки, прасета, крави. Това е доста по-приземен, по-съзвучен с природата живот от градския.
В крайградските села у нас има доста повече многодетни семейства в сравнение с близкия градски квартал със същата численост на жилищата. В живите, жизнените села практически няма семейства само с едно дете. Но има с по 3 и даже с куриозните 7-8 деца. Това е така, защото в селската къща има повече работа, отколкото в апартамента. Шетането е повече, копа се в градината, рине се сняг, това-онова да потегнеш. Нужна е работна сила.
Приземеният живот се усеща на подсъзнателно равнище. И то диктува - място има, можеш да се размножиш. А при живот в бетонна клетка човек се чувства натясно и нагъсто. И не се размножава просто защото усеща, че няма място.
Това е ирационално поведение, тъй като то е налице дори когато селската къща и апартаментът в града имат еднаква обитаема площ. Той обаче се усеща като клетка, а селската къща с двор и други постройки си е имение.
Според биолозите, ако на един остров като Св. Иван край Созопол бъде пусната двойка зайци, те ще започнат да се плодят бързо и ще е така, докато има храна. Щом обаче тя привърши - какво? Зайците почват да измират ли? Не, просто спират да се размножават в прогресия и броят им се стабилизира според хранителния ресурс на острова.
Рибите в аквариум имат аналогично поведение. Те растат до размера, който аквариумът допуска. Щом го достигнат, спират да наддават, колкото и да ги угояваш.
Нещо подобно се случва и с урбанизираните хора. Ако се разселят на по-голяма площ, ще станат по-многодетни. Вместо това обаче хората се струпват в градовете, селските училища се закриват, цели села се обезлюдяват. Колкото по-голямо е населеното място, толкова по-малко деца има в семействата на жителите му. Резултатът е днешната трагична картина със спадаща раждаемост в цяла България.
Промяната ще настъпи, ако държавата изгради пътища и инфраструктура. Къщи има, а и хората могат да си ги строят сами. Ще е нужна и малко пропаганда на селския живот - колко е по-здравословен, по-нравствен и т.н. от градския. По времето на комунизма у нас цялата върхушка се беше уредила с работнически биографии, но и със селски корени. Същото бе в СССР, както впрочем и в нацистка Германия. Геносе Гьобелс например си измисля селски произход за своята официална биография, макар да е бил градско чедо.
Трябва да е ясно обаче, че населението няма да започне да се увеличава от само себе си, без усилия от страна на държавата. Тези усилия ще дадат плод след десетилетия, защото става въпрос за промяна на мисловни механизми. Днешните управляващи обаче са неспособни да погледнат отвъд хоризонта. Демокрацията вижда не по-далече от следващите избори.
Коментари (0)
Вашият коментар