Няма смисъл да се учи чужд език от пелени

По-големите деца напредват по-бързо, защото разчитат на опит

Запознанството с английската граматика трябва да започне най-късно на 10 години

Hаскоро една позната гордо ми разказа как нейното 2-годишно внуче първо проговорило на английски. Майка му много държала то отрано да учи чужди езици и затова му пускала от ютюб непреведени детски филмчета. Окрилена от успеха си, сега му търсела частна детска градина със засилено изучаване на английски.

Опитах се да ѝ обясня, че имам опит колко коварно е смесването на езици в ранна детска възраст, но май не ме разбра много добре, защото в крайна сметка ми отговори: “Повярвай ми, много млади хора правят така”. И вероятно е права, защото с отварянето на границите българите, изглежда, осъзнаха какво голямо предимство е владеенето на чужди езици. Затова и някои го възприемат като фикс-идея.

При мен не беше така, но горе-долу се получи като с внучето на познатата ми. Точно когато моите близнаци проговаряха, се наложи да живеем в три държави – България, Етиопия и Англия. И колкото ние с баща им да се стараехме да им говорим, четем и пеем на български, за да имаме общ език на общуване, те трудно проговориха. А и когато го направиха, вкарваха в едно изречение думи от трите езика. И макар и в Етиопия да ходеха в английска детска градина, когато трябваше да общуват вече във Великобритания, изпаднаха в криза. Първоначално отказваха да говорят с връстниците си, даже дъщеря ми заяви, че ѝ пречат зъбите, за да им говори бързо на английски, и затова не го прави. Е, след няколко месеца нещата се наместиха, но смесването на думи си продължава.

Затова ми се струва, че харченето на пари за чужди езици в толкова ранна възраст е безсмислено, колкото и масово да е разбирането, че малките деца учат лесно. Съществуват и редица проучвания по въпроса, които също показват, че е по-добре да се инвестира в чуждоезиково обучение по-късно.

“Несъмнено първите години са решаващи за овладяването на родния език, но не всички способности, необходими за изучаване на език, се влошават с възрастта”, казва пред Би Би Си професор Антонела Сорейс от Единбургския университет, която изследва развитието на детската реч. Като пример тя посочва осъзнатото учене, което се извършва в клас с учител. “Малките деца на практика не го въприемат, защото все още не могат да се концентрират, да контролират мисловните си процеси, паметта им функционира по различен начин”, обяснява тя. За по-големите този начин на учене е по-лесен и с напредване на възрастта необходимите умения за него се подобряват.

Например израелски учени са тествали как ученици прилагат изкуствено създадено граматическо правило върху нови думи от чужд език. Децата били разделени на три групи – 8-годишни, 12-годишни и по-големи. Оказало се, че най-възрастните се справили най-добре, а тези на 12 г. са имали по-високи резултати от най-малките.

Подобни данни се получили и при дългосрочен експеримент с близо 2000 двуезични младежи, които знаят каталонски и испански и искат да научат английски. Започналите езиков курс на по-късна възраст се справили по-бързо, отколкото по-малките.

Според учените това се дължи на факта, че по-големите ученици могат да разчитат на умения, които придобиват с възрастта, и на езиков опит. Тъй като при малките деца това не е възможно, те просто слушат и имитират човека, който им говори. Затова за този начин на учене е необходимо повече време.

Преди 2 г. на Центъра по двуезично обучение в Единбург е възложена задачата да проучат защо местни деца не се справят с изучаването на китайски в началното училище. След направени проучвания експертите му стигат до извода, че при 5-годишните ученици преподаването по един час на седмица въобще не дава никакви резултати. Ако обаче времето за учене се увеличи само с половин час и в него се включат още хора, които говорят китайски, ситуацията значително се променя.

Мащабно проучване на Масачузетския технологичен институт, в което са участвали 670 000 души, пък е установило, че за да се владее английска граматика на ниво роден език, трябва да се започне да се учи най-късно на 10 г. След това тази способност постепенно отслабва постепенно, въпреки че усъвършенстването на езиковите умения продължава през целия живот. Според изследването дори граматиката на родния език абсолютно се усвоява около 30-ата година.

Необходимо е да разберем, че животът на детето е напълно различен от живота на възрастните, обяснява Даниела Тренкич от Йоркския университет. Тя дава пример със семейства, които се местят да живеят в чужбина и родителите бързо установяват, че децата напредват по-бързо от тях в изучаване на местния език. Според нея това се дължи на факта, че за тях всъщност това е начин да оцелеят в обществото, да си намерят приятели, да разбират какво се случва около тях и да се справят в различни ситуации, докато възрастните могат да потърсят подкрепа от други имигранти или пък колеги, с които говорят общ език. Емоционалната връзка е много важна за изучаването на чужд език, казва Тренкич.

Изследване сред възрастни англичани, които учат италиански на основно ниво, показва, че успелите да установят приятелски отношения с хора от курса или преподаватели са постигнали най-добри резултати. “Изучаването на чужд език отнема години и без социална мотивация не е лесно да се измине този път. Ако откриете единомишленици, ще го правите с по-голямо удоволствие, посочва Тренкич. Това е още едно доказателство, че не бива да се бърза с изучаването на чужд език, а да се работи за овладяване на родния. Още повече че изследвания на изоставени или изолирани деца от обществото показват, че ако човешката реч не се научи на ранен етап, е много трудно да се навакса по-късно. Причината е, че дори новородените имитират звуци, които са чували в утробата. Освен това малките бебета могат да различат около 600 съгласни и 200 гласни, които съществуват на всички езици на света. Но през първата година от живота мозъкът започва да се специализира, като се вслушва в звуците, които чува най-често. На практика той се освобождава от умения, от които няма нужда. И тук идва изключително отговорната роля на родителите, които трябва да канализират информационните потоци към малчугана, така че той да започне да учи.

Защо повечето скандинавци говорят английски, а ние – не

50,5% от българите в трудоспособна възраст не знаят нито един чужд език, показват данни на Евростат. Има още три европейски страни с подобен резултат. Това са Унгария - 42%, Румъния – 36 на сто, и Великобритания – 35 процента.

На другия полюс са скандинавските страни, където почти всички хора между 25 и 64 г. говорят английски. В Швеция 97% владеят чужд език, в Дания – 96 на сто. Същите проценти Евростат отчита и за Латвия и Литва заради продължаващото масово използване на руски - наследство от времето, когато бяха част от бившия Съветски съюз.

У нас обаче нито засиленото учене на руски от времето на тоталитаризма е оставило някакви трайни познания у хората в трудоспособна възраст, нито някои от западните езици са станали на почит. И причината вероятно се крие във факта, че икономиката ни не е експортно ориентирана и все още няма съществен натиск над пазара на труда да осигурява специалисти с езикови познания. Затова ученето става предимно през образователната система, което се оказва, че не е достатъчно.

Например в скандинавските страни чуждоезиковото обучение започва между втори и седми клас и се смята за основен предмет. Телевизиите излъчват много английски предавания и филми, които обаче не се дублират, а са само със субтитри. Така гражданите могат денонощно да слушат и учат английски.

ПавлинаТрифонова дълги години беше правителствен репортер, но след като стана майка на близнаци, избра да живее в Англия, премина и през Етиопия и сега ще пише специално за читателите на “24 часа” за семейството и взаимоотношенията вътре в него с присъщата си задълбоченост и сладкодумие. Не пропускайте тази възможност да научите много, без да давате луди пари за семейни консултанти.