Ани Владимирова: Двойки с голяма разлика във възрастта вече са масов случай

По-старият партньор дава на младия сигурност, самочувствие и психическа стабилност, казва психоложката

- Смъртта на 25-годишната Юлияна от Стара Загора, прободена право в сърцето от 65-годишния си съпруг, предизвика много въпроси. Един от тях е какво е събрало девойка с мъж, който може да й бъде баща, дори и дядо?

- Всъщност през последните години двойки с голяма възрастова разлика са не просто тенденция, а сериозен дял от формите за съвместен живот. По принцип семейни и партньорски интимни връзки в човешката история имат две функции - възпроизводство и оцеляване. Но ако събирането на хора от една и съща или подобна възрастова група преди им гарантираше репродукция и оцеляване, днес близката възраст не е гаранция нито за едното, нито за другото.

- Защо? Какво се е случило?

- Първо, изборът на партньор се извършва в дадена популация. В България тя, освен че е малка, е и застаряваща, което на практика означава, че

изборът на партньор

на младите

е ограничен

Друг проблем е, че фейсбук и инстаграм подхранват илюзията, че имаш голям избор от заигравки с хиляди потребители. Но в реалността те трудно прерастват във връзки! Тиндър пък е само локации на хора, които търсят секс. Така че възможността за избор и за реална близост на младите се обърква още повече.

Не бива да забравяме все по-забележимата у нас тенденция за отлагане на репродукцията заради личностно търсене, развитие и израстване в професията и други такива съвременни стремежи. Също - че оцеляването в днешно време не се гарантира от работа, компетентност и приятели, а най-вече от психическа стабилност. И точно тук се появява феноменът връзка с голяма възрастова разлика. От много време аз самата се чудя защо са толкова успешни.

- Успешни? Дали? Защото случаят, който цитирах, е пример за точно обратното.

- Успешни са, но голяма част от тях са такива в други условия. Може би по-точният въпрос е защо са толкова масови.

- Да, защо?

- На първо място фактор е, че се появиха огромни разлики не само между поколенията като манталитет, навици, личностни характеристики, но и между връстниците в едно и също поколение. Ако преди децата се движеха по подобен модел на развитие, днес не е така. В момента правя диагностика в няколко столични детски градини и у двайсет деца различавам десет възпитателни модела. Когато пораснат, според мен няма да имат особена близост в интереси, стратегии на поведение и начин на живот.

- Защо според вас млади момичета и млади момчета се свързват с доста по-възрастни партньори в живота?

- Защото на първо място младото поколение не е преживяло никакви реални екзистенциални кризи. Каквито и да са били политическите и други промени в държавата, не е имало война, глад и кой знае какви тежки изпитания, каквито сме преминали през цялата си история. Оттам ефектът е, че младите не са формирали търпение, така необходимо за едно партньорство. Друга част стават инертни и не са развили решителност за преодоляване на трудности или за първа стъпка към някого. А освен всичко друго мама, татко, родата, социалните служби - всички те по един или друг начин бдят над теб и не те оставят да се справиш сам с проблемите си.

- Това обаче са крайностите. Какво е положението в златната среда?

- О, нея обитават балансирани, нормални млади хора, но обикновено те са от общност със запазена фамилна близост и с добри модели за подражание. Такива са съюзите в малките градчета и села.

- Дайте още щрихи от портрета на младите в двете крайности.

- Едните са хиперамбициозни - те не са били бити през ръцете от пазара, печелят бързо и лесно пари - говоря за програмисти, компютърни спецове, за представители на нови и модерни професии, които за половин година са в състояние да натрупат значително състояние. Докато майките и бащите им, които цял живот са се трепали, в сравнение с тях изглеждат глупаци.

На другия полюс са хиперинертните и апатичните,

отглеждани като

в саксия

Например в квартала, в който живея, срещам младежи с по няколко апартамента, със скъпи коли и телефони, които обикалят кафенета и барове полупияни. Излъчването им е на хора, които нищо не ги притиска, защото са сигурни за настоящето и бъдещето си. А всъщност имат ужасяващи родителски модели. Например нова мода е родители, които се развеждат, да поставят условие - децата да са 2 седмици при майката, 2 седмици при бащата. На тях им е лесно, но детето им ще е принудено да превключва на два абсолютно различни типа начин на живот. И естествено ще се обърква в много от изборите си по-късно. Да добавим и силно размитите представи за това какво е мъжка и какво женска роля в семейството. Крайният продукт са хора здрави физически, образовани, компетентни, задоволени, с цели и амбиции, но без особен личностен ресурс да намерят мир в себе си и които са в непрекъсната конкуренция с околните и връстниците си, в това число и по външен вид.

Затова насреща им излиза поколението на 50-60-годишните. Вярно, в него пребивават и “гробници” на по 40 години, които преходът така ги е ударил, че са буквално сринати и направо луди. В тази възрастова група обаче има и хора, които са се издигнали в професията и са постигнали личностна стабилност. Полагат също изключителна грижа за външния си вид и изглеждат много по-добре от 25-годишни. Това обърква ориентировъчния рефлекс на младата душа. И тя намира в такъв човек стабилност, авторитет (защото той изказва твърдо мнение по различните въпроси), сигурност. Възрастният партньор дава на по-младия подкрепа, самочувствие, любов и грижа.

- А в обратния случай - когато мъжът е по-млад, а жената по-възрастна?

- Същото е - младият мъж намира в по-възрастната си партньорка привлекателна жена със самочувствие и външен вид, с които спокойно можеш да излезеш пред хората и да не се срамуваш. Говорим например за френския президент Еманюел Макрон и неговата съпруга Брижит, която била на 65, представяте ли си?! Ужас! Но с какво спокойствие и самочувствие се движи! И това е феномен, защото съпругът вижда в нея

и сексуален обект,

и ментор,

който да го подкрепя, и човек, който му дава самочувствие.

Впрочем причина за ориентация към по-възрастен е, че много от съвременните мъже се превърнаха в “кифли"”- мерят се по хубост като жените, снимат се във фейсбук и инстаграм голи, полегнали, премрежили поглед. Двата пола се размиват в изявата на личността. И на този фонт, като видиш някой, който знае кое какво е, какво иска и ти дава и сигурност, ти като избит електрон моментално се залепваш за него, защото с него знаеш накъде се движиш.

- Каква обаче е особеността на случая с намушканата в сърцето Юлияна?

- Със сигурност мъжът до нея е гарантирал мъжественост и по всяка вероятност като представител на старата генерация е инициатор на тази връзка. Той е “бик”, физически активен е, вероятно е давал сигурност на младата жена.

- Има ли значение финансовата състоятелност на партньора в неравноделните съюзи?

- За младите - да. Ако изгубят работа или родители, те се нуждаят от материална подкрепа. Един стабилен възрастен човек, независимо мъж или жена, е в състояние да плати режийни, да купи дрехи, бижута, кола, джиесем. Има млади момичета, които ходят с възрастни мъже, за да си сложат силиконови цици и екстеншъни и да станат плеймейтки. Други се хващат с човек на власт за кариера. Мотивациите за такива връзки са различни, но винаги са в две посоки - оцеляване и репродукция.

- Вярно ли е, че от бракове между много по-възрастен мъж и по-млада жена се раждат гении?

- Нямам идея. Но виждам много деца със сериозни проблеми точно поради това, че родителите им са били в специфична репродуктивна възраст. Виждам и много аутистични деца, деца със специфични потребности, със задръжка в развитието, с физически проблеми. Според мен възрастта на родителите много се качи и затова се промени и продуктът на възпроизводството. Но това е по-скоро въпрос за генетик.

- Как такива двойки преживяват и излизат от криза в брака?

- Първоначално онова, което събира такива двойки, е страстта и “подкоровия избор”, който е на ниво ДНК и гени. Но ако този период не прерасне в следващата функционална стъпка за съществуването на двойката - брак и дете, което да ги обедини като обща цел и постижение, тогава настъпва криза.

Има и друга криза - наричаме я “синдром на празното гнездо”. Това е моментът, когато вече порасналите деца заминават да учат в чужбина и се оказва, че техните мама и татко нямат какво да си кажат. За да преодолеят отчуждението, трябва работа. Мнозина минават кризите и без психолог. Но то е като вадене на зъб без упойка - може със, може и без нея. Като не те е страх...

- Дали агресията и насилието съпътстват живота на такива двойки по-често?

- Зависи от манталитета на партньорите - колкото повече един доминиращ възрастен мъж усеща, че губи обекта си и не може да го замени с друго, толкова повече е склонен на

агресия като форма

за завладяване на

територия и контрол Има двойки, които от самото начало на връзката си живеят в конфигурацията “насилник - жертва”. При това независимо от възрастови разлики.

Забелязала съм обаче едно - че всяка двойка върви напред, докато има общи цели. Когато те изчезнат, тръгват към разпад. Разпадът е по няколко начина. Един от тях е агресивният и насилническият.

- Впрочем възрастово неравноделните съюзи май са характерни за артистичните среди, вероятно защото са по-видими. В каква друга среда виреят?

- Има няколко модела. Един от тях е бедността. По селата най-редовно млади момичета омагьосват старци, за да им вземат пенсията и да преживяват около тях, като ги карат да плащат сметките им. Друг е на бягащи от лоша норма на живот в собственото си семейство с насилници родители. Те не могат да се измъкнат, ако не намерят друг насилник, който да им се противопостави. Но в крайна сметка не си решават проблема с бягството.

Трети е забременяване след две нощи секс и висене на врата на другия. Такива съюзи също са неравноделни, но там движещият мотив е страстта, която води до репродуктивния шок.

- Отклонение или норма са тези връзки?

- Отклонението се определя статистически от онова, което преобладава. И ако отклоненията са повече, те се превръщат в норма. Тук, в България нормата на личностните профили е много по-различна от тази в по-спокойните нации. Улегналите нации биха казали, че сме луди, но за тук сме си много добре.