Помните ли, когато отрочето ви беше още бебе, колко ви подтискаха гениалните дечица на другите майки? Техните бебета спяха по 12 часа, раждаха се проговорили, ядяха с удоволствие броколи, грах и дори корен от магданоз със смляна пуйка (мили Боже!), четяха „Под игото“ на 2 и никога не се бяха напишквали върху чисто новия ви диван. А как се бяха родили? Никакви болки, никакви напъни, никаква паника, просто излизат възпитано от родилните канали на майка си, поздравяват всички и си теглят един душ под тихите звуци на Вивалди... Аз ги помня!
Години наред бях залисана да отглеждам дете, което нямаше изброените магически умения, та някак пропуснах, че гениалните бебчета са се превърнали в гениални пубери. Онзи ден случайно попаднах в няколко групи на майки в интернет и ги разпознах. Тия, дето спяха, ядяха и не мрънкаха като бебета, днес са олимпийци, музиканти, математици, пишат минезанги и са лауреати на три-четири конкурса по средновековна литература.
Освен това са индигови, кристални, милениуми и кърмазяни. А моето... моето е обикновен пубертет. Има много специални умения, разбира се, но най-специалното сред тях е да го мързи. Съответно го мързи да проявява останалите си специални умения. Също така го мързи да си пише домашните, мързи го да ходи на спорт, мързи го да свири на китара, никога не е печелил медал от олимпиада по математика, не е просълзявал другите майки с ангелския си глас в училищния хор, даже в мюзикъла на училището предпочете да играе заек с гумена маска на заек на главата, с която не можеше да говори, камо ли да пее, но пък и никой не го разпозна, чете предимно комикси, може да каже "Излез ми от стаята" на четири различни езика - английски и два родни (понеже е от смесен брак, не за друго). Четвъртият е жестомимичен, щото често го мързи да ползва другите три.
Синът ми не е кристален, нито индигов, даже кърмазян не е, каквото и да означава това. „Той винаги ли казва само „гфрррр“?“, пита една от майките на момичета, които на възрастта на сина ми вече са нарисували възрожденско платно в аулата на гимназията, написали са роман и са играли в 19 театрални постановки. „Ами“, заеквам, „синът ми разчупва рамката. Той не е в конвенционалната схема, както казват англоезичните, out of the box е. Много е различен“, влизам й в тона. Тя кима с респект. Замисля се и внезапно изстрелва с обвинителен глас: „Да не си го ваксинирала?“
Вярно бе, ваксинирала съм го. Възможно ли е от това да го мързи толкова? Трябва да попитам в някоя група на майки в интернет.
Предстои ни кандидатстване в гимназия. Като съвестна родителка съм обиколила всички в периметъра и съм присъствала на представянето им на концепциите за обучение. Трябва да ви кажа, че в днешно време няма гимназии за обикновени пубертети. Всичките са за специални. В едната ни обещаха да отглеждат тийновете ни по концепцията на Чен Мун Ки – далекоизточен мъдрец, който проповядва синергията между тяло, душа и орхидея, цъфнала за първи път. Не разбрах как им преподават, но и няма значение, синът ми в момента не говори английски, немски и български, не виждам смисъл да не говори и китайски. По-добре да наблегне на математиката. В гимназията със засилено изучаване на математика преподавателят ни демонстрира главозамайваща апликация за смартфон, която ти решава сама задачите, проверява ти сама контролните и отговаря на всякакви въпроси по геометрия. Питах го какъв е смисълът тогава въобще да посещават училище, замисли се... Минахме през няколко учебни заведения, в които децата учат в гората, под водата, на шпагат или се хранят само със спори от тихоокенаски водорасли. Навсякъде в учебната програма има заложени допълнителни предмети като виетнамски език, бразилска капоейра, брокерство и коремна хирургия или лидерство. Какво е лидерство, питам? Упражнявали се в писане и държане на президентски речи. Ма ако всички станат президенти, кой ще е обикновен електорат, питам? Помолиха ме да напусна. Накрая намерих една гимназия за обикновени пубери и прост електорат – учат литература, математика, химия, физика, е тия, старомодните неща. Има и английски и програмиране. Там ще е. Така де, синът ми не е като другите деца. Разчупва схемата и не пасва на системата – съвсем обикновен тийнейджър е.
Коментари (0)
Вашият коментар