Как да свикна с ролята си на майка?

Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.

Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна. Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по-малко, отколкото от витамини и калории. Именно това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота. Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво.

Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред — може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане.

Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в "робиня".

Радвайте му се такова, каквото е. Всяко бебе е различно от другите и се развива по различен начин. Някое бебе може да бъде много развито физически, рано започва да сяда, да се изправя, може рано да проходи. Но при него може да се забави развитието на сръчност на пръстите, както и развитието на говора. Даже ако едно кърмаче рано е започнало да се обръща, да се изправя и да пълзи, то може късно да проходи. У едно кърмаче, което по своето физическо развитие изпреварва другите, може късно да поникнат зъбите и обратно. Дете, което впоследствие става отличен ученик, може късно да проговори и за известно време да породи страх у родителите си, че изостава в своето развитие. Обратно, дете с обикновени възможности може да проговори много рано.

Обичайте детето си такова, каквото е, радвайте се на това, което прави, и забравяйте за качествата, които му липсват. Едно дете, което е обичано и ценено такова, каквото е, ще порасне щастливо и уверено в себе си.