Случва се бабата да е властна натура, свикнала да командва дъщеря си и да не може да се въздържи от това даже когато дъщеря й стане майка.
За такава млада майка е трудно да отстоява своята независимост. Тя се бои от съветите на майка си, ядосва се, но не смее да каже нищо. Ако ги приеме, чувства, че е против волята й, но все пак мълчи. Ако ги отхвърли, тя се чувства гузна. Как да се защити младата майка в такова положение?
Това е трудно, но не невъзможно. Първо, тя трябва непрекъснато да си напомня, че сега тя е майка и тя трябва да се грижи за своето бебе, както намери за добре. А ако у нея има съмнения, може да се обърне за помощ към лекар. Тя безусловно има правото да разчита на поддръжката от страна на съпруга си, особено ако неговата майка се намесва. Ако той смята, че в дадена ситуация майка му е права, трябва да го каже на съпругата си, като същевременно покаже на майка си, че стои на страната на жена си.
За младата майка е по-добре постепенно да привикне да не избягва своята майка и да не се страхува да я изслушва, защото това би издало нейната слабост при отстояване на собствените й възгледи. Още по-трудно е майката да се научи да не се ядосва и да не избухва - макар да има основание. Но напластеният гняв и избухванията показват, че тя доста дълго се е подчинявала от страх да не разсърди майка си. Властната баба обикновено усеща тези косвени признаци на нерешимост и се възползува от тях. Жената не трябва да се чувства виновна за това, че ще ядоса майка си, ако това е неизбежно.
Коментари (0)
Вашият коментар