Или как родител насилник да получи заслуженото
Bначалото на годината общественото мнение в Латвия буквално е взривено от историята на едно момче. 12-годишен малчуган се обажда в полицията, след като баща му го удря с маратонка. Сигналът е приет много сериозно и полицейски патрул веднага пристига в дома, за да види какво се случва. Установява, че момчето е замерено с обувка и шляпнато, защото отказало да изхвърли боклука. По случая е образуван административен процес, което предизвиква вълна от коментари дали органите на реда имат право да се намесват във възпитателните семейни модели, след като животът и здравето на детето не са били застрашени.
“С процеса и огласяването му искахме да подчертаем, че всеки сигнал от дете ще бъде разглеждан сериозно от нас. Родителите трябва да разберат, че съществуват различни възпитателни мерки и напляскването не е една от тях. Да биеш дете, не е приемливо”, казва пред Би Би Си Томс Садовски от общинската полиция в Рига. От няколко години латвийските власти много активно действат по информации за насилието над деца. Отзовават се на сигнали както за физически, така и за психически тормоз. Налаганите от тях глоби са до 400 евро. Латвийските деца са насърчавани да търсят помощ за всяко нещо, което им се струва притеснително, или пък знаят, че вреди на здравето, включително ако възрастен пуши в тяхно присъствие. Това е довело до увеличаване на сигналите с 12 пъти през последните 5 г.
Латвийското законодателство е доста строго. То предвижда глоби дори за заплахи, ругатни или различни форми на унижение, и то не само към детето, а и към хора, които то смята за свои близки. Дори наказанията с отнемане на мобилен телефон за определено време също може да бъдат възприети за емоционално насилие, тъй като по закон непълнолетните също имат право на лична кореспонденция. “Разбира се, не всеки такъв сигнал автоматично се смята за престъпление. Институциите са длъжни да проверят и да установят отнетият телефон каква вреда може да причини на детето. Възможно е то да не е право. По закон то също има свои задължения – да уважава своите близки, да извършва домакинска работа и да учи”, коментира Байба Скрабан от Латвийската агенция за защита на детето. Основното, което следят службите, е дали се уронва достойнството на детето или пък се застрашава неговото здраве.
Според Садовски предприетите строги мерки дават резултат. Нивото на толерантността към насилието над деца пада както у самите подрастващи, така и у възрастните. Ако преди хората са чували, че в съседния апартамент нещо се случва и са игнорирали притеснителните шумове, сега бързо се обаждат в полицията. Рядко остават безразлични и при среща на улицата на пияни родители с малки деца.
Много хора обаче смятат за неприемливо външни лица да се намесват в семейните отношения. Адвокатката Елена Корнетова е основала организация, която да защитава родителите от властите в Латвия. Тя започва да се занимава с проблема, след като нейна приятелка се оплаква от учители на своя син, но вместо да инспектират училището, социалните служби започват да проверяват самата майка. “Оказва се, че през последните години законодателството така е променено, че родителски права почти не съществуват, а е създаден инструмент, който уж трябва да моделира добре възпитано дете”, обяснява Корнетова. По думите ѝ повечето родители се чувстват безпомощни, когато се изправят очи в очи с представители на социалните служби, и не могат да обяснят своите действия, а в такива ситуации малчуганите се държат като опортюнисти.
Латвия не е единствената държава, която предприема строги мерки. В скандинавските страни от години на децата се гледа като на държавен приоритет и службите са доста безкомпромисни при налагане на санкции. Опитът на Норвегия в това отношение вече стана известен у нас покрай случая с отнетите две деца на българката Цветелина Оланд там. И макар норвежката система да е смятана за доста крайна и спорна, все повече държави овластяват полицията и социалните служби активно да се намесват в семейните отношения. Причината са редица проучвания през последните години, които показват, че агресията сред подрастващите до голяма степен се дължи на това, което то наблюдава като отношения у дома. Проведено наскоро във Великобритания изследване например показа, че 97% от учениците на възраст от 11 до 16 г. искат да виждат повече уважение между възрастните, 41 процента са станали свидетели на тормоз през последните 6 месеца, а една трета лично са пострадали от такъв.
“Ако бъдеш тормозен в детството, това може да преобърне живота ти с главата надолу. Затова ние, възрастните, трябва винаги да внимаваме за своето поведение и да се уверим, че изпращаме положително послание с него, ако около нас има деца”, казва Марта Евънс, директор на британския Алианс срещу насилието. Тя подчертава, че подрастващите гледат на родителите и на възрастните като на модели за приемливо поведение и ако видяното ги плаши, означава, че е необходима незабавна промяна. Защото, ако те с времето приемат това за нормално, е много вероятно в зряла възраст да извършват много по-страшни неща.
У нас от години се говори по проблема, но предприемането на мерки е все още на ниво стратегия, въпреки че законът за детето предвижда и закрила срещу насилие. Едва последният проект на подобен документ предвижда да се забрани телесното наказание над деца и срещу това намерение се обявиха както родителски организации, така и Българската православна църква. Изглежда, обществото ни все още не е узряло, че боят не е възпитателен метод. Достатъчно е да погледнем последните полицейски данни за престъпността сред подрастващите, за да се убедим в това.
През последните 4 години тя непрекъснато се увеличава, като само през 2018 г. скокът е с 5,6%. Нараства броят и на малолетните, които са жертви на престъпления. Последният шокиращ случай стана известен във Варна, където баща преби 14-годишната си дъщеря заради изчезнали пари и я провеси от петия етаж. Оказа се, че той не за първи път тормози близките си и това е причината съпругата му да го напусне. Жената е изпращала сигнали за извършено насилие над нея и трите им деца до всички институции, преди да научи, че по-малката им дъщеря е в болница със счупен нос и множество травми. Момичето ще бъде настанено в кризисен център за три месеца, тъй като се е оплакало от тормоз и от майка си.
Дори и малък стрес влияе върху мозъка на бебето
Американският психиатър Брус Пери има дългогодишен опит в лечение на деца, преживели изключително тежки психически и физически травми. Някои от най-разтърсващите случаи, с които се е сблъсквал, той разказва в книгата си „Момчето, което беше отгледано като куче”. Целта му е да обясни по достъпен начин как стресът и насилието в ранна възраст влияят върху развитието на мозъка и да научи родителите, че поведението им в огромна степен определя неговото формиране.
Според Пери теорията, че подрастващите са природно издръжливи и имат вродена способност да се възстановяват, е погрешна. Негови изследвания са показали, че дори видимо маловежан стрес в бебешка възраст, може да промени мозъка, което по-късно да се отрази и в поведението в зряла възраст. Проблемът става още по-сериозен, когато децата масово са подлагани на информации за катастрофични събития като терористични нападения и природни бедствия.
Чрез разтърсващи случаи той показва, че най-мощната теапия за преживяно насилие е човешката обич. По думите на Пери мозъкът на травмирано дете може да бъде излекувано чрез последоватлени, повтарящи се положителни преживявания, които се случват в безопасна среда. Тъй като подобни травми разрушават човещките връзки, е необходими да се създадат нови, трайни и грижовни отношения с други хора. Те са незаминими в оздравителния процес и нито едно лекарство и терапия не могат да постигнат сами такъв резултат, обяснява психиатърът.
Коментари (0)
Вашият коментар