Сливиците имат своето предназначение и не трябва да се отстраняват, ако не причиняват някакви смущения.
През последните 50 години на сливиците се гледа като на причина за толкова многобройните смущения в организма, че мнозина ги считат за зловредни, поради което трябва да се отстраняват час по-скоро. Това схващане е неправилно. Сливиците помагат за преодоляване на инфекциите и за изграждане резистентността на организма към инфекциозните причинители. Бедата е там, че особено в големите градове има толкова много инфекции, защото сливиците понякога не могат да се справят с тях и стават огнище на инфекциозните причинители, които би трябвало да се унищожават в тях. А когато се обремени третата сливица, тя става толкова голяма, че запушва задната част на носа. Това пречи на дишането и на оттичането на секрециите при възпаление на носната лигавица.
Сливиците са изградени от така наречената лимфна тъкан и наподобяват лимфните възли по шията, под мишниците и в слабините. Когато по съседство с тях има някакъв възпалителен процес, лимфните възли, включително и сливиците, се увеличават и се стремят да унищожат инфекциозните причинители и да създадат устойчивост на организма спрямо тях.
Сливиците у нормалните, здрави деца се уголемяват постепенно до 7-8-9-годишна възраст и след това постепенно размерите им намаляват. По-рано се смяташе, че прекомерно уголемените сливици са болни и трябва да се отстранят. Сега е установено, че размерът на сливиците сам по себе си няма толкова голямо значение. По-съществено е как функционират сливиците и дали в тях не се установява хронически възпалителен процес. Понякога хронически възпалените сливици са причина за обща отпадналост, за хронична температура, за продължително увеличение на лимфните възли или други смущения. Лекарят ще реши дали сливиците са хронически възпалени.
Друга причина за оперативно отстраняване на сливиците са непрекъснатите и тежки ангини. Същият въпрос се поставя и при образуване на абсцес зад сливицата. Понякога сливиците се отстраняват и по други причини, напр. поради чести простудни заболявания и възпаление на ушите, при ревматизъм и хорея дори ако самите сливици не изглеждат болни. Но вероятността да настъпи подобрение при тези състояния не е голяма. Не е необходимо да се отстраняват оперативно сливиците у здраво дете, което рядко боледува от ангина и хрема. Затрудненията при храненето, заекването или нервността също не са основание за операция.
Третата сливица представлява израстъци от лимфна тъкан, разположени зад мекото небце, където носните канали се свързват с гърлото. Когато израстъците станат много големи, те запушват носните канали. Детето започва да диша през устата и да хърка. Аденоидните вегетации пречат за свободното изтичане на слузната и гнойната секреция от носа и по този начин способстват да се удължат тежките простудни заболявания и възпаленията на синусите. Увеличената трета сливица може да запуши канала между носа и ушите и благоприятства възпалението на ушите.
Най-често аденоидните вегетации се отстраняват оперативно поради дишане през устата, хронична хрема и синуит поради често рецидивиране на гнойния отит. Тяхното отстраняване не означава, че детето непременно ще започне да диша през носа. Някои деца продължават да дишат през устата по навик, а не поради запушване на носа (те като че ли се раждат с този навик). Носът на някои деца е запушен не от третата сливица, а поради подуване на тъканта в предната част на носа (например при сенна хрема или други форми на алергия). Премахването на третата сливица намалява само до известна степен опасността от възпаление на ушите.
При операция на сливиците третата сливица обикновено също се премахва, защото това е най-лесната част от операцията. От друга страна, често има основателни причини да се оперира само третата сливица, ако запушва носните ходове. В такива случаи сливиците се оставят, ако изглеждат здрави и не причиняват неприятности.
Коментари (0)
Вашият коментар