С модерна фетална диагностика спасяваме бременности, за които преди 10 г. обсъждахме аборт, казва д-р Мария Янкова - акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина. Съучредител и председател на Асоциацията по майчино-фетална медицина, която инициира международен конгрес на 10-12 май в Боровец.
Завършила е медицина в София, през 2006 г. придобива специалност по АГ. Асистент е към Медицинския факултет на СУ. През 2016 г. защитава докторантура за управление на рисковете през бременността. Извършва фетална диагностика в първата за страната специализирана клиника за най-честите усложнения на бременността.
- Д-р Янкова, вашата специалност е нова и рядка, но успехите и пропуските й имат драматични измерения. На какво ниво е майчино-феталната медицина у нас сега?
- Тя е поле в медицината, което непрекъснато се развива в световен мащаб и е свързано с много иновации. От гледна точка на брой подготвени специалисти по фетална медицина нивото у нас като цяло е добро. За разлика от преди 10 г. вече имаме повече от 2-3 големи центъра и над 7-8 подготвени специалисти. Майчино-феталната медицина намери своето място като субспециалност в рамките на акушерството и гинекологията и се очертаха водещи центрове и специалисти, обезпечени с всичко необходимо за поддържане на много високо ниво в работата. С въвеждането на качествен скрининг за хромозомни заболявания в първия триместър
успяхме да намалим
инвазивната
диагностика
– амниоцентезите,
с около 40%. В същото време броят на хромозомните заболявания, които откриваме по време на бременност, расте. Постижение е и нарастващият брой вътреутробни операции, както и доброто взаимодействие с колегите от другите специалности, в резултат на което имаме все повече спасени високорискови бременности. Отлични резултати имаме и от приложението на скрининга за прееклампсия, въведен от проф. Кипрос Николаидес. Той намали тежките усложнения на бременността, свързани с високо кръвно, с повече от 50%, което е огромен успех за нашата област. Намаляха драстично и случаите на неразпознат риск за усложнения, свързани с хипертония. Това значи, че дори да е налице такъв риск, сме в състояние да го профилактираме и контролираме до степен на безопасност за майката и плода. Преди 10 г. това беше напълно невъзможно, лекувахме вече създадените животозастрашаващи усложнения.
- Гарантиран ли е достъпът на всички бременни у нас до майчино-фетална медицина?
- Към момента не, за съжаление. Работим усилено в посока да се осигури достъп на най-широко национално ниво. Първо, не до всички бременни достига информацията от какви прегледи се нуждаят. Не трябва да се допуска жена да не знае, че е препоръчителен скринингът за хромозомни аномалии в началото на бременността и следващите прегледи. Достъпът до компетентна информация трябва да е гарантиран за всички бременни в страната, както и да се укаже в кои центрове у нас се извършва. Освен за информираност работим всичко това
да залегне в
национална стратегия
за скрининг
– не само за хромозомни заболявания, който се вече се прилага, но и за високо кръвно по време на бременност, гестационен диабет, риск от преждевременно раждане и др. Една национална стратегия трябва да обхване скрининга на всички рискове по време на бременност, с обособени национални центрове и очертан път на пациента. Целта е жените с риск да бъдат профилактирани по най-добрия начин, защото всички изброени усложнения на бременността са решими чрез скрининг.
- Кога бременната трябва да отиде на преглед за фетална диагностика?
- Първите два прегледа са строго препоръчителни. Първият се прави между 11-а и 13-а гестационна седмица. Следва втори в периода – 20-23-а седмица и последният се планира за периода 31-33-а седмица. Уточнявам, че третият преглед може да се насрочи само за жените с установен проблем, не е строго препоръчителен за всички.
- Бременните днес са по-информирани. Търсят ли сами среща с такъв специалист?
- Много от нашите пациентки не са насочени от лекаря, проследяващ бременността им, а сами са се информирали и са инициирали преглед. Бременните, преминали скрининг за хромозомни заболявания (преглед в първия триместър), се увеличават. Преди 10 г.бяха 15 000-20 000 годишно, сега са над 30 000. Нашата цел е всяка бременна да има достъп.
- Може би причината е недостатъчен брой специалисти?
- Вече повече от 10 центъра в страната имат професионална подготовка за скрининг в първия триместър и добри технически условия. Над 15 специалисти имат международни сертификати за добро владеене на този скрининг, помагаме в обучението и на нови. Този брой е много близо до оптималното за страната. По-скоро има какво да се желае като организация на дейността.
- В наредбите на министерството и НЗОК очертан ли е пътят на пациентките?
- До момента не е. В наредбите не са описани изискванията към специалистите, не са посочени международните сертификати, които се признават, нито дали има сертифициращ център у нас. Това също е наша цел, както и в по-дългосрочна перспектива дейността да бъде поета от НЗОК.
- Предстои конгрес по майчино-фетална медицина. Какви са основните акценти сред темите тази година?
- Сред тях са скринингът за прееклампсия и преждевременно раждане, както и случаите на фетална хирургия, които са новите неща за нашата страна. Ще има и дискусия върху необходимите нормативни промени в полза на пациентките с участието на председателя на Българското дружество по акушерство и гинекология проф. Асен Николов и на доц. Никола Василев, който като бивш здравен министър и дългогодишен национален консултант по АГ, има много богат експертен опит. Предложенията ще бъдат обсъдени впоследствие и от широката гилдия на акушер-гинеколозите и при съгласие ще ги изпратим в МЗ.
На форума очакваме водещи специалисти от Великобритания, Испания, Германия и др., с огромен опит в скрининга и проследяването и терапията на рискови бременности. Ще участват и водещи български специалисти като доц. Шивачев от “Пирогов”, с когото работим в областта на неонаталната хирургия, доц. Савов от Националната генетична лаборатория в “Майчин дом” и др. Феталната медицина е в постоянно взаимодействие с другите специалности, за да се вземат най-добрите решения при рискова бременност.
- Увеличават ли се усложненията на бременността у нас?
-Това е факт във всички развити европейски страни. Основната причина е трайната тенденция за увеличаване на възрастта за раждане, броя на бременностите над 35-годишна възраст, броят на инвитро процедурите, на многоплодните бременности. Те са и рискови фактори за хипертонични усложнения, гестационен диабет, преждевременно раждане и хромозомни заболявания. Това не означава, че тези заболявания са се увеличили, тъй като и нашите възможности за профилактика и добър контрол са по-големи.
В България средната възраст за първа бременност е около 29 г., а
бременните над 35 г.
вече са около 30%
Преди 20 г. жените, планиращи бременност между 35 и 42 г., са били двойно по-малко.
- Може ли да споделите интересен случай от вашата практика?
- Много са, и все трудни, но ето един: преди няколко месеца имахме специфичен случай, свързан с трудността да се различи дали бебето има спина бифида – много сериозен дефект, при който в определени случаи може да се обсъжда дори прекъсване на бременността, и друг дефект на гръбначния мозък с много по-благоприятна прогноза. Вече
правим ядрено-
магнитен резонанс
вътреутробно
и чрез този метод, с помощта на колеги от образната диагностика и неврохирурзи, изследвахме бебето и се оказа, че не е спина бифида, а по-скоро киста на обвивките на гръбначния мозък с много по-добра прогноза. Вместо да обсъждаме прекъсване на бременността, бе установена добра перспектива, което не беше възможно допреди 10-ина години. Бебето се роди оперативно, на термин, с много по-малък стрес в сравнение със ситуацията, ако предварително нямахме информация. Премина хирургична интервенция и в момента е много добре. Случаят е разрешен успешно с участието на специалисти от 3 болници, ще го представим и на конгреса. Това е една спасена бременност и доказателство за възможностите на съвременната фетална диагностика.
Коментари (0)
Вашият коментар