В никакъв случай не се опитвайте да разговаряте с него, когато е в пика на афекта си.
Когато детето постепенно започва да идва на себе си, можете да започнете комуникацията с него. Помогнете му да се ориентира в случилото се, да го приеме. Не му се карайте и не го критикувайте. В този момент вие сте човекът, който трябва да му помогне да се "върне" към реалността и да осмисли случилото се.
С кратки фрази му помогнете да изрази чувствата си. Подканете го с думи, като: "Знам, че си ядосан", "Разбирам, че си разочарован" и други. В такъв момент за него е важно да бъде забелязано. Повтаряйте изреченията по няколко пъти, докато се убедите, че ви е разбрало.
Когато детето е сравнително спокойно, можете да преминете към обсъждане на ситуацията, предизвикала истерията. Наблюдавайте кои ваши думи предизвикват отклик у детето, спиране на хлипането, обърнат към вас поглед или пауза в движенията. Значи тази фраза му е помогнала да разбере, че го виждате, разбирате и приемате. Затова продължете в тази насока и довършете разговора, докато не се убедите, че критичният момент е напълно отминал. Важно е детето да остане с усещане, че чувстата му са значими за вас и в него да не остава потиснат гняв.
Коментари (0)
Вашият коментар