Мило бебе, най-специалният ден е този, в който ти дадох живот

Мило бебе, животът е подарък и трябва да приемаме всеки ден от него за уникален. Най-специален за мен обаче остава денят, в който станах твоя майка.

Искам да ти кажа толкова много но има някои неща, които никога няма да изрека:

Плакала съм заради теб. Но от щастие – когато видях положителния тест за бременност и когато чух „Честито! Вече сте майка.“

Не съм си хапвала понякога. Когато те виждах как гледаш някоя хапка с големите си очи и сладко се облизваш с малкото си езиче пред мен, просто не можех да изям последната хапка. Знаех, че ще съм по-щастлива, когато твоето коремче е пълно.

Болеше ме. Болеше ме когато дърпаше косата ми с малките си пръстчета. А също, когато ме хапеше, докато те кърмех. Болеше, когато усетих първите контракции. Но аз обичам тази болка, защото имам теб.

Бях уплашена. Беше ме страх, когато не риташ в коремчето ми в обичайното време. А след като се роди, започнах да се страхувам да не паднеш, да те оставя замалко на грижите на друг, да видя първите ти стъпки.

Гледала съм те, докато спиш. В първите дни, когато се прибрахме у дома, аз постоянно проверявах дали дишаш.

Носила съм те много повече от девет месеца. Носих те, докато чистя, а ти имаше нужда от мен. Докато те учих да ядеш с лъжичка. Да, ръцете ми на моменти бяха много уморени, но винаги те държах в тях.

Днес вече не е нужно да те нося в ръце, нито в корема си. Но те нося на друго място – ти си цялото ми сърце.