Девет дълги месеца аз те носих в корема си. Усещах те всеки ден и чаках с нетърпение деня, в който ще се запознаем.
Копнеех да те държа в ръцете си, да усетя топлината на все още розовата ти кожа и да наблюдавам как дишаш спокойно през мъничкото си и изящно оформено носленце.
Тялото ми растеше, по кожата ми се появяваха стрии, имах болки в кръста и не можех да позная гърдите си. Щях да ставам майка и всичко си струваше.
В онзи специален ден ти каза "здравей" на света и с татко ти бяхме удивени колко красиво бебе си. От първия миг се влюбихме в теб.
Появи се и за един момент ни показа, че тази обич не може да се сравни с никоя друга, която сме изпитвали. Ти стана нашето всичко.
За теб си струва всичко - безсънните нощи, разхвърляният дом, както и всеки път, в който съм се съмнявала в себе си дали съм добра майка.
Да, моето тяло се промени, но то създаде живот по-ценен от моя. Да, моят живот се промени, но към по-щастлив и пълен.
Днес аз имам всичко, за което съм молила Бог. Вместо сън имам прегръдки и думите "мамо". Вместо къща - имам дом.
Коментари (0)
Вашият коментар