Да прегърнеш бебето си е най-голямата благословия

Носих те в своето тяло девет месеца. Вечер спяхме заедно и те усещах под гърдите си.

Ти беше там и помръдваше лекичко, за да ми напомниш, че още едно сърчице тупти в мен. Очаквах те с трепетно вълнение. Чаках момента, в който ще целувам мънички ръчички и крачета.

Понякога плачех, защото се страхувах дали ще се справя в това да бъдa добра майка. А друг път просто очите ми се насълзяваха от щастие за това, че те има и си толкова близо до мен. Плаках и в мига, в който разбрах, че съм бременна с теб. Очаквах те с такова нетърпение, бебче.

Вечер не спях. Понякога, защото просто не ми беше удобно с този голям корем, а друг път, защото само мислех за теб. Господи, толкова силно копнеех вече да те видя и да те притисна до себе си. Да видя как отваряш очички.

Дочаках го и най-накрая се появи. Когато те дадоха в ръцете ми, тялото ти беше толкова миниатюрно. Не можех да повярвам, че съм способна да сътворя нещо толкова красиво. Гушнах те и при допира с теб усетих най-уютната топлина.

Вече знаех, че те обичам повече от всичко на света. Тази любов не може да се сравни с нищо друго. Тя е като вечността.