Децата, които стават жертва на физически и психически тормоз в училище, са по-затворени от другите

Когато детето действа емоционално и се притеснява, когато трябва да излиза навън, това е повод за притеснение.

В ерата на постоянната комуникация децата не са тормозени само в училище, но и у дома. То продължава онлайн чрез съобщения. Ако детето ви се разстройва, след като е сърфирало в интернет или е използвало телефона си, това може да е знак, че нещо е е както трябва. Ако заподозрете, че някой го тормози, вземете нещата в свои ръце.

Децата, които най-често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по-чувствителни и затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, а също и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по-различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си.

От другата страна са децата, които нараняват физически или вербално. Те се познават по това, че проявяват по-малко или никаква загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите.

Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най-много чрез личния пример. Взаимоотношенията у дома изграждат в детската глава представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им.