Проф. Асен Николов е щастлив човек, защото професията му го кара винаги да се усмихва. В ръцете му са изплакали хиляди бебета, защото е лекар с доказан авторитет, един от най-добрите акушергинеколози у нас.
Личи си и от факта, че в необхватното онлайн пространство няма нито един коментар срещу него или неговата работа. Дори обратното - всички са доволни и го препоръчват на бъдещите майки.
Сега същият този човек, който всекидневно помага за раждането на новия живот, влиза в политиката. Професор Асен Николов - републиканският консултант по акушерство и гинекология, е в листата на Йорданка Фандъкова за общински съветници. И за щастие на всичките му пациенти и на стотиците му студенти, няма да остави медицината. “Трябва да успея да ги съчетавам. Лекарската и преподавателската дейност са основните неща, с които се занимавам, докато другата - политическата, ще е приоритетна”, обяснява професор Николов.
На няколко пъти през последните 20 години партии вдясно го канят за депутат. Той отказва.
Сега, преди да вземе категоричното решение да влезе в листата за общински съветник, обсъжда това с най-близките си. Съпругата му - доктор Нина Яръкова, която е неонатолог и педиатър, първо се замисля, но след това веднага го окуражава. И не след дълго професорът съобщава решението си на Йорданка Фандъкова.
“Тя е достоен човек и кмет, който е доказал своята ефективност”, мотивира се Асен Николов защо този път не казва “Не”.
Като столичанин вижда доброто, което е свършено - транспортната логистика на София с новите пътища. “Втората насока е хигиената. Ако няма правилно сортиране и прибиране на отпадъчните материали, това би довело до изключително неблагоприятни епидемиологични условия.”
Другият пример на професор Николов е с околната среда и въздуха на София. “В последните години има значителни успехи, защото лошият въздух се отразява не само на качеството на живот, но и създава условия за респираторни и сърдечносъдови заболявания, които категорично се отразяват на най-младите и на възрастното население на София.”
Професор Николов за първи път влиза в политиката, но вече участва в една от програмите, които се прилагат в София, и сам се убеждава в нейните ползи. “Това е инвитро програмата, в която участвам заедно с проф. Виктор Златков - ректора на Медицинския университет, и с проф. Иван Костов - директора на “Майчин дом”.
Той се надява много скоро да има повече места в яслите и детските градини. И те да бъдат решени така, че да са качествени и добре организирани като местоположение - да са близо до родителите, които лесно да могат да водят и вземат децата си оттам. “Естественият преход след това са и училища, където да могат да учат тези деца”, казва още проф. Николов.”
Не води статистика колко бебета са поели първия си въздух в ръцете му в родилната зала в “Майчин дом”. Предполага, че са хиляди. Вече често се случва някое от тези пораснали деца да идва при него,за да даде живот на своите наследници.
На професор Асен Николов всяко едно раждане, завършило с проплакването на бебето, с усмивката на майката, независимо колко е било лесно или трудно, му носи удовлетворение.
“Усмивката ни е
взаимна - не само на
родилката, която
поема за първи път
детето си, а
и на мен,
на колегите ми, на акушерките, без които нашата професия не може да съществува.”
Между другото, именно усмивката е онова малко нещо, което накланя везната, когато той трябва да избере на каква професия да посвети живота си. Когато завършва средното си образование, успехът му е достатъчно висок, за да кандидатства в различни специалности и университети. Той решава, че може би медицината е полето, където ще може да е най-всеотдаен и тя най-силно ще го удовлетвори. А когато идва моментът да реши каква да е специалността му, избира акушерството и гинекологията пак по същата причина - по време на следването и на стажа си вижда, че точно в това отделение усмивките са най-много. Никога не е съжалявал за избора си.
В дългия си професионален път, съвсем естествено, е имал и тежки случаи, и то немалко. “Щастлив съм, че
досега не съм имал
такива случаи, които
да завършват така,
че да има мъка
Досега съдбата ми е дала това щастие - колкото и да са трудни случаите, те да завършват благоприятно както за майката, така и за новороденото.”
Сред най-хубавите моменти в работата му има запомнени няколко дати. Едната от тях е от миналия септември, когато помага лично на бял свят да се появи момченцето на малкия му син. Детето носи и неговото име - Асен Втори. “А в ранната пролет на тази година помогнах за раждането на Александра - втората ми внучка от големия ми син”, казва гордо професорът.
“Самият акт на раждането минава по един и същи начин - работя както при всички пациенти. Но когато се появиха тези малки създания вече на бял свят, емоцията е по-различна.
Просълзих се,
това е неизбежно
- нормална човешка реакция.”
Най-близките на професора знаят, че освен доказан авторитет в медицината, той много добре познава и историята, като интересът му към нея е наследствен. Баба му е била учителка по история и литература, нейният баща също. Като малък бъдещият лекар често слуша с голям интерес техните разкази за нова България, за освободена България. “Те се гордееха, че са били част от историята на изграждащата се държава. Това определено е породило моя интерес към историята. И не без гордост мога да кажа, че съм роден във Велико Търново, така че имам исторически корени”, усмихва се професор Николов.
Този му интерес стои в основата на друга негова страст - пътешествията. Обича да пътува до различни места, като винаги предварително се запознава с историята им. “Само тогава човек се обогатява и може да разгледа наистина това, което си заслужава. Да види не само моментния ландшафт, но и да се потопи в същността на хората там, на архитектурата, на историята.”
Където и да отиде, професор Николов никога не се губи. Може би за това му помага опитът от ученическите състезания по туристическо ориентиране. “Може би е заради тях, но може и да е интуиция”, казва с усмивка републиканският консултант по акушерство и гинекология.
Той посещава по-достъпни места - все пак професията му не му дава възможност да отсъства дълго. Отпуските и пътуванията му са за не повече от 10 дни, за да е близо до пациентите, а и до студентите си - той е ръководител на катедрата по акушерство и гинекология в Медицинския университет - София.
“В днешно време младите имат възможност да пътуват, но най-важното е да се връщат. Това е тяхната държава, тук те ще бъдат най-добре - където и да отидат навън, моментно може да са по-добре, но винаги ще си останат чужденци. Трябва всички така да работим, че младите колеги да имат възможност да останат при нас.”
Коментари (0)
Вашият коментар