Можеш да се спасиш, ако осиновиш детето в себе си
“Не мислех, че ще оцелееш”, казва холивудската звезда Майкъл Дъглас на сина си Камерън. Двамата се появиха наскоро в американска телевизия, за да представят книгата “Дългият път към вкъщи”. В нея 40-годишният Камерън Дъглас откровено разказва как животът на известното му семейство го е карал да се самоунищожава цели 18 години.
Всичко започва, когато е само на седем. Майка му Даяндра Лукър изненадващо му съобщава, че Майкъл Дъглас ѝ изневерява, и бясна веднъж му показва негова чанта с марихуана, като язвително пита сина си дали знае какво е това. Малкият Камерън е виждал как щуро се купонясва в техния дом, но никога не си е давал сметка, че това се дължи и на цигарите, които баща му давал да разнася на гостите като игра. След като разбира как действат те, редовно тараши чантите им за някой джойнт.
Когато на 13 г. го изпращат в пансион, марихуаната става основен негов приятел за бягство от самотата. Преди това безконтролно се тъпчел с храна и плачел всяка вечер, преди да заспи. С годините минава към кокаин и хероин. Става толкова пристрастен, че започва да инжектира кокаин във врата и гръдния си кош. “Мислех си, че просто съм създаден по объркан начин и щом е така, по-добре е да натисна нещата до дупка”, спомня си днес синът.
Заради дрогата е изключен от училище. Опитва десетки пъти да се лекува от наркозависимост, но не се получава. За наказание Майкъл му спира издръжката, но и това не помага. Камерън става наркодилър и участва във въоръжени грабежи. Бащата се принуждава да наеме двама души, които да го отвлекат и да го закарат в клиника. Той обаче е толкова агресивен, че те се отказват.
През 2009 г. Камерън Дъглас е арестуван и осъден на 7 г. затвор. След опита за отвличане, поръчан от баща му, той спира да говори с него. По-късно, когато го посещава в затвора заедно с дядо му Кърк Дъглас, успява да му прости. Излизайки на свобода, даже си прави татуировка на гърите с лицата на двамата. Казва, че повратният момент е настъпил, когато Майкъл Дъглас се разболява от рак на гърлото. След химиотерапията той е в толкова лошо физическо състояние, че изведнъж Камерън осъзнава колко сериозен е рискът да го загуби. А и вече си е дал сметка за много сбъркани неща в тяхното предишно общуване.
Признал е пред себе си, че му е било много трудно да живее в сянката на своя известен баща, а и на дядо си. 102–годишният Кърк Дъглас също е голяма холивудска звезда. В един момент, когато Камерън здраво е закъсал с дрогата, двамата актьори му предлагат да го вземат да се снима с тях във филм, ако се откаже от нея, но това всъщност още повече го демотивира, тъй като обвинява точно кариерата им за своето състояние.
“Нещата следваха едно след друго. Това беше 18-годишен кошмар. Той просто се заплиташе в себе си”, спомня си днес 74-годишният му баща. Камерън се ражда, когато той е на 34 г., и актьорът казва, че не е осъзнал напрежението, на което е подложен синът му заради известната им фамилия.
“Бях поставил актьорството на първо място. Трябваше да отделям повече време на семейството си, но това е много трудно, когато си по средата на успешна кариера и самият ти се опитваш да излезеш от сянката на своя баща”, казва Майкъл Дъглас. Той дори наема специален човек, който да го замества в грижите за Камерън. Това също е доста странно решение от негова страна, тъй като избира за негова бавачка сервитьор от ресторант, в който вечерят. Наетият човек дори не говори добре английски, но момчето го харесва и това е достатъчно за холивудската звезда. По-късно е уволнен, след като намират под леглото му бутилка с водка.
Днес и Майкъл, и Камерън признават, че са правили много грешки, опитвайки се да излязат от сянката на своите бащи, и ако не е била настоящата съпруга на актьора Катрин Зита-Джоунс да ги насърчи да подновят връзката си, вероятно е нямало да го направят.
Самият Камерън става баща през 2017 г. Има дъщеричка и също започва филмова кариера, след като е успял да се изчисти от наркотиците.
Според психотерапевтката Максин Харли всеки татко може да хвърли сянка върху детето си, без дори да го осъзнава. И въобще не е задължително той да демонстрира някакво лошо поведение, което то да копира.
Достатъчно е по някакъв начин да доминира при оформянето на неговите представи за света. Тя дава пример с жени, които са отгледани като “малката принцеса на татко”. По-късно те често имат трудност да си намерят мъж, който да ги обича безрезервно, да задоволява всички им прищевки и да поставя нуждите им на първо място.
При момчетата пък сянката на добрия татко може да се усеща като собствена неадекватност и невъзможност да се достигнат стандартите, поставени от него.
“Такъв син може да е възпитан като наследника, но той винаги ще чака зад завесата, за да да дойде неговият ред да заеме централна роля на сцената и да влезе в бащините стъпки. И има опасност постоянно да бъде преследван от усещането, че не е нищо повече от дете на баща си. Това може да му попречи да развие своя собствена идентичност, особено ако носи и същото първо име като него, което често се случва”, обяснява Харли.
По думите ѝ сянката може да е породена и от срам, че родителите злоупотребяват с алкохол или наркотици, че имат психически проблеми или пък са прекалено възрастни и често някой ги бърка с баба и дядо. Затова освобождаването от нея задължително преминава през “осветяване” на самия себе си. Или по-друг начин казано, човек трябва да се свърже с детето в себе си. Да го попита какво го е наранило и как може да го излекува.
“Представете си, че се осиновявате, давате нов старт на своя живот и се грижите за собствените си нужди, а не се надявате някой друг да направи това вместо вас. Развийте самоконтрол и чувство за вътрешна сигурност и безопасност. Щастливо обичайте и харесвайте себе си още от времето, когато сте били бебе”, съветва Харли. Освен това е добре да потърсите добри модели за подражание. Независимо дали сянката на родителите ви е лека, или тъмна и тежка, винаги е по-добре да се живее без нея, допълва Харли.
Как да разпознаем кога мама и тате са отровни
Американската психотерапевтка Сюзън Форуърд нарича доминиращите родители “отровни” и ги сравнява с боговете в Древна Гърция, които с непредсказуемото си поведение посявали страх и объркване сред смъртните си поклонници. Тя подчертава, че в очите на детето непредсказуемият родител е страховит бог.
“Отровните родители не проявяват разбиране. Като започнем от процеса на приучване към гърнето и стигнем до юношеството, те възприемат всеки бунт и дори всяка проява на индивидуалност като атака, насочена срещу самите тях. Те се защитават, като подсилват чувството на зависимост и безпомощност на детето. Вместо да подпомогнат нормалното му развитие, те подсъзнателно го саботират, като си въобразяват, че действат в негов интерес. Нерядко използват изрази от рода на “така се изгражда характер” или “трябва да се научи да различава доброто от злото”, но арсеналът от негативизъм, който използват, съсипва самочувствието на детето и осуетява всеки негов опит да стане независимо. Колкото и да са убедени в правотата си, тези родители само объркват детето, защото атаките им са враждебни, яростни, непредвидими”, посочва Сюзън Форуърд.
По думите ѝ вярата в богоподобните родители се крепи на две догми: “Аз съм лош, а родителите ми са добри” и “Аз съм слаб, а родителите ми са силни”.
“Това са могъщи убеждения, които могат да надживеят с много години вашата чисто физическа зависимост от родителите. Тези убеждения поддържат жива вашата вяра и не ви позволяват да осъзнаете болезнената истина, че богоподобните ви родители всъщност са ви предали, когато сте били най-уязвими”, обяснява авторката на книгата “Отровните родители”.
Коментари (0)
Вашият коментар