Няма опасност от това да претоварите бебето си с образователни игри, уроци и начини за подтикване към четене и разбиране. Човешкият мозък побира толкова, колкото може да усвои.
За някои родители твърдението, че бебето може да бъде научено да чете, звучи абсурдно. Определят го дори като проява на жестокост към нормалното развитие. Още преди самото си раждане, новороденото формира своя характер. Това зависи и от бременността, която е имала майката. Какво остава за момента, когато то вече се е родило и е започнало своето развитие?
Някои учени твърдят, че ако не насърчаваме детето си от най-ранна възраст да разпознава къде и какво е написано и да обогатяваме речника му, то няма как да очакваме, че в тийнейджърските си години ще обича книгите. И съвсем логично -
децата развиват потребност,
навик и удоволствие към
нещата, към които майката
ги е научила от ранно детство
Съвсем прост пример за капацитета на детския мозък и способността на бебетата да четат, е следният: дете до 3-годишна възраст израства само сред възрастни. То няма голям социален контакт с останалите си връстници. С него се занимават изцяло майката, бабата, таткото, братя и сестри. Те не говорят с него на "бебешки" език, а напротив – държат се с него като с равен член от семейството и му дават да си играе предимно с образователни играчки. По това време връстниците му вече ходят на детска градина. То отива при тях, когато вече е на 4. Какъв е резултатът? Детето, което е израснало в първите 3 години само с големи хора, говори чисто, ясно, има много богат речник за възрастта си. Трудно му е да се разбира с голяма част от останалите дечица, защото според него те говорят все още на бебешки. Първото дете може дори да брои до много, знае доста стихотворения, приказки, може да разпознава написани думи и дори да пише буквички.
Изводът е, че умствените възможности и капацитет на детето не са "даденост" и "талант", а са плод на усилия от страна на родителите, които влагат време и внимание към детето си, подтиквайки мозъка да работи. Няма опасност от това да претоварите бебето си с образователни игри, уроци и начини за подтикване към четене и разбиране. Човешкият мозък побира толкова, колкото може да усвои.
Методи за ранно детско развитие, както и средства, чрез които да наставляваме подрастващото, са създадени много. Има някои по-прочути, които се уповават именно на тази теория. Според тях най-добрият учител на детето е майката.
Сред най-популярните е
методът на Мария Монтесори
При нейната педагогика се разглежда вариантът, при който най-важна за умственото развитие на детето е неговата среда и всичко, което го заобикаля. Т. е. от 2-годишно детето е заобиколено от образователни предмети, а не предимно от играчки, отвличащи вниманието като кукли, камиони, топки. Набляга се на образователните играчки, които учат на нови знания и запаметяват в мозъка на детето нови думички и то от най-ранна детска възраст. При този метод децата се запознават с азбуката чрез картонени букви, математиката пък изучават чрез мъниста. Друга тънкост при това обучение е, че се учи също така добре от друго дете, което е по-голямо от него.
Друго учение е това на Глен Доман. Той смело твърди, че може да направи от всяко дете гений. Като за това не е нужен вроден талант или по-специфични дадености, за да се научи детето да чете, още когато е много малко. Правят се листчета от бял картон, като върху тях се пишат думички с червен фулмастер. Показват се по 9 картончета в рамките на една минута. След това едно от картончетата се подменя с нова дума. Така детето се учи да чете и по този начин в речника му влизат нови думи постепенно, но и бързо. По същия начин се учи и смятането. Доман представя детето като компютър, чийто харддиск трябва да бъде пълнен от майката до навършаването на 6-7 годишна възраст. В първите години - много усилено. Обикновено от тази възраст започва образователното развитие, но според него то трябва да е приключило до тогава. При Доман цялото вливане на информацията е строго разчертано по ден и час.
Информацията се подава в определено количество през определено време . Заниманията са лишени от всякакви емоции и се отричат играчките.
Доман казва за тях,
че са вредни и са измислени,
за да оставят децата поне за
малко родителите си на
спокойствие
Последователка на Доман разработва свой метод, като видоизменя този на Глен. Сесил Лупан е млада майка и актриса, когато решава да тества метода си върху своите две дъщери. За разлика от Доман тя прилага и емоционалност при ранното образование на децата, а методът й не е строг чак до такава степен. Заниманията са седмични и, ако детето не успее да извърши зададените задачи едната седмица, то това ще се случи през следващата. Лупан набляга на това, че децата имат сърце, чувства и душа. Именно за това, заедно с насърчаването към ранно
четене, Лупан подтиква детето да говори за чувствата си, да споделя, да задава въпроси, както и да развива творческото у себе си.
Според Никитин пък, ако не дадете знания на детето си до 3 г., вие съвсем умишлено не развивате самоличността на малкия човек. Първо децата на Никитин минават през обучението на метода, а след това и внуците му. С помощта на логически задачи и кубчета, бебето се обучава от малко. Много важна част в образователната подготовка е начинът му на живот и дори детската стая, в която ще спи. Тя се преобразява със спортни приспособления. Никитин насърчава свободното развитие на детето, но то трябва да е задължително съпътствано от постоянното присъствие на родителите. Те участват много активно в игрите им.
Твърди се също така, че един от най-бързите методи да научиш детето си да чете още от пелените, е този с кубовете на Зайцев, на които са написани срички. Чрез тях бебето се научава да чете срички почти моментално. "Играчката" разговаря с него чрез свой собствен мелодичен тон. Подтикването на Зайцев към ранно четене се основава на това, че смята сричките за единици на езика.
Една от най-древните
системи пък, която е на
около 2 века, е тази
на Фребел
Той разработва ефикасна техника за бързо развитие, чиято основна идея е да привлича вниманието на детето. За целта създава комплект от 20 елементи, който може да се комбинират по хиляди начини. Чрез него се стимулира както психическото, така и физическото развитие на детето.
Масару Ибука пише книгата "След 3 вече е късно", като по този начин разбунва духовете. Той започва да се занимава с ранно детско развитие, когато научава, че синът му е болен от аутизъм. Тогава решава да създаде система, чрез която да докаже, че най-важният период от живота на един човек, е този до 3-годишна възраст. Тогава се формира мозъкът и поведението му в обществото.
Не липсват обаче и теории, отричащи напълно насърчаването към ранно детско развитие. Сред тях е и тази на Рудолф Щайнер . Той е на мнение, че детето трябва да бъде оставено да живее възможно най-дълго в своя собствен свят. В детските градини, в които децата се обучават посредством неговото виждане, децата изпълняват нестандартни роли. Там, на пример, в игрите малкото играе ролята на майка-домакиня, отглежда зеленчуци.
Някои учени дори твърдят , че бебето не може да бъде научено да чете. Коментират известна програма, наречена "Твоето бебе може да чете". За нея казват, че е безполезна и че бебета нямат капацитет да поемат такава информация на толкова ранна възраст.
Видео в интернет
обаче напълно
оборва тази теза
На него майка показва 7-месечното си бебе, което е преминало през същата програма. Пред него, като при метода на Доман, тя поставя различни картончета с думи по двойки. Задава му въпроса на кое картонче е написана думата, казана от нея.
Удивително е, но бебето показва отлични познания и не греши нито веднъж. Тя сменя картончетата постоянно. Думите са простички и такива, които са му нужни в ранните години, като "здравей", "коте", "топка" и други. В крайна сметка - въпреки всички описани методи, е индивидуален избор на всеки родител как да подходи към развитието на бебето си. Дали ще предпочетете "четене от пелените", или "по-свободно" детство, е важно едно - да не бъдете крайни и да възпитавате любов към книжките.
Коментари (0)
Вашият коментар