В живота ми има само една първа среща, на която се влюбих веднага. И то доживот! Срещата с теб, бебче, е най-вълнуващата в моя свят. А всички разтърсващи моменти започнаха още когато разбрах, че ще те има.
Две чертички. Уплаших се и започнах да си задавам въпросите "Ще се справя ли, мога ли, ще успея ли да му дам всичко?". Но тези моментни питания бързо се заменяха от прокрадващи се усмивки при мисълта колко ли ще бъдеш сладко и красиво.
Не бях на себе си, защото не можех да повярвам какво ми се случва. Тайно мечтаех толкова дълго за този момент. И ми се случваше. Щях да ставам майка.
Главата ми пулсираше и исках да плача от щастие. Исках да викам от радост. Очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето ми с любов.
"Ще ставам майка" - повтарях си това непрестанно, за да се убедя сама, че наистина ми се случва. Господи, колко дълго си бях представяла този момент.
С нетърпение чаках първите прегледи, за да съм сигурна, че всичко с теб е наред и няма сила, която да ни раздели. А нощите преди това просто не можех да заспя. Възможно ли беше да се привържа към теб толкова бързо?
Пипах коремчето си и си представях първата ни среща, мечтаех за малкото ти личице, нежното вратле, мъничките вежди и очички и вида на минитюрните ти пръсти и нокътчета.
Усещах с всеки изминал час как те обичам все повече. Беше голямото колкото едно зрънце, когато разбрах, че ти ще си най-близкият ми човек. Защото само ти беше виждало сърцето ми отвътре. Обичам те, бебче!
Коментари (0)
Вашият коментар