След третата годинка постепенно трябва да заменяме играчките с образователни такива.
Няма родител, който да не се сблъска с момента, в който трябва да обясни на детето си, че повече няма да му купува кукли или камиончета за игра. Обикновено това се случва между третата и четвъртата годинка, когато образователните играчки трябва да заместят т. нар. бебешки.
Трудна задача е да обясните на невръстната си дъщеричка, че интерактивната книжка е далеч по забавна от Барби и нейните приятелки. Но не е и невъзможна мисия. Защо е важно да не изпускаме момента, в който да „подменим” арсенала от играчки на малчугана?
На първо място трябва да знаем, че те са средството, чрез което детето съпреживява и усвоява определени роли и трайни модели на поведение, получава информация за света и явленията в него. Колкото и да е невероятно, играчката помага на детето да се социализира и интегрира в света на големите. Нейната роля в изграждането на личността наистина е особено голяма. Замисляли ли сте се, че тя е и най-големият посредник в общуването между малки и големи? За детето играчката може да бъде както източник на радост, така и източник на отрицателни емоции. Тя може да провокира желание за творчество, но може и да внуши неприязън и раздразнение. Играчката е предмет, съдържащ в себе си посланието на съвременната цивилизация. Затова е казано, че каквато ни е културата, такива са ни и играчките.
Първите образни играчки, например, са били тясно свързани с религиозните вярвания. В много култури куклите са се смятали за покровителки на рода. Омъжвайки се момичетата ги носели в новия си дом, защото са вярвали, че играчката ще им донесе плодородие. Като предмет на постоянни грижи от страна на момичето, куклата е служела като предмет на обучението във водене на домакинство и шиене. Едва по-късно се появяват дидактичните играчки, които днес ние наричаме образователни.
Възрастните забелязват интереса на бебето и малкото дете към разнообразни действия със заобикалящите предмети и възможните ефекти в развитието му, които предизвикват тези действия. Първата така играчка е дрънкалката, която издава звук при размахването. Направена е, за да провокира разглеждане и обръщане в различни посоки на бебето. С течение на времето и развитието на технологиите днес вече в търговската мрежа могат да бъдат открити както детски лаптопи, така й интерактивно сметало.
Когато за първи път откажете на детето да му купите плюшена играчка или такава, с която е свикинало да играе, със сигурност ще реагира зле и няма да ви разбере. Възможно е да се разплаче или заинати в магазина. Ето защо е важно предварително да му обясните какво възнамерявате да направите.
Добър момент за това е, когато сте вкъщи и то играе с някоя от куклите си или пък със супер герой. Внимателно му обяснете, че трябва да ги пази добре, защото скоро няма да може да получава нови от тях. Кажете му, че вече е голямо дете и би следвало да се забавлява с играчки за каки и батковци. Добра идея е да споменете, че именно затова вече ще пазарувате от магазини за големи деца.
Понякога е трудно да се направи ясно разграничение кога играта свършва и се забелязва стремеж за изследване у крехката психика на малкото създание. Мама се чуди дали малчуганът си играе, опитва се да я ядоса или пък просто експериментира с гравитацията. Вероятно е смесица от трите, но играта има толкова основна роля в развитието, че не трябва да се подценява. Тези на пръв поглед регулярни действия постепенно водят до координация на ръка/око и създаването на нови връзки в мозъка на детето между „зрителната кора“ и „моторната кора“. Ето защо е важно да въведете навреме образователните играчки, като самите вие се включвате с обяснения и разяснения по време на игрите.
Коментари (0)
Вашият коментар