Здравей, мамо! Обичам те! Благодаря ти, че ми даде живот!

Скъпа мамо, все още не мога да говоря, но много ми се иска, за да мога да ти кажа тези неща.

Още преди да бъда в твоя корем вече те бях избрало за свой родител.

Един глас ми каза: "време е, трябва да се родиш". А аз се зарадвах толкова много.

Имаше безброй двойки, които бяха в очакване. Но знаеш ли, още когато те видях отгоре, знаех, че ти ще си моята майка. Беше толкова красива - не само външно, а и вътрешно. А и с татко така мечтаехте за мен, че веднага изпитах желание да ви се сбъдна.

Наблюдавах те дълго - гледах как минават дните ти, как общуваш с твоите приятели, а също и колко добрини правиш на непознати хора. И тогава си казах, че такъв човек няма как да не бъде най-добрата майка за мен.

Беше ми отредено да се сбъдна на двама ангели, които ме чакат на Земята. И така - трябваше да направя нещо, което да ти напомни за мен.

Какъв по-добър вариант от това да се преобразя в две червени чертички? Търпеливо изчаквах момента, в който ще отидеш до аптеката, за да си купиш тест. Но честно казано ти малко ме затрудни. Беше ли нужно да взимаш цели 3 теста?

Мамо, толкова беше хубава, когато се разплака от щастие. Мисля, че не ти се вярваше много, че ти се случвам. Но бе истина.

И аз бях щастливо. Нямах никакво търпение да звъннеш на своя лекар, за да ме видиш. Искаше ми се най-после и ти да разбереш за мен. Знаеш ли колко много време чаках?

Дали щеше да ме харесаш? В първите месеци не бях особено фотогенично, но е нормално - тогава бях просто една точица. Все още нямах главичка, ръце и крачета.

За миг обаче не съм се съмнявало, че ще се превърна в наистина сладко бебе. Все пак имам най-красивите родители!

Дойде моментът да разбереш какъв е полът ми. Дали щеше да е това, което искаш? Май сбъднах и тази твоя мечта, защото лицето ти грейна в усмивка, когато разбра. Отдъхнах си.

През следващите месеци започна да ми става малко тясно. Но никога не ми беше скучно - понякога се будех преди теб сутрин и чаках да станеш, за да чуя как ще кажеш на татко, че го обичаш. И започвах от щастие да риткам в коремчето.

Знаеш ли, че всяка сутрин се молих да си хапнеш нещо вкусничко, за да го опитам и аз? Не ти се сърдя за изядения сладолед и онзи шоколад. Макар ти да мислеше, че е много вредно. На мен ми беше наистина сладко!

С времето научих как се казват всичките ти приятели и гледах да не заспивам, за да мога да чувам какво си говорите за мен през деня. Най-обичах, когато някой казваше: "Уау, колко хубаво коремче имаш". Гордеех се, че точно аз съм вътре.

И така, докато един ден вече не ми стана прекалено тясно и не чух глас, който ми подсказа, че е време да се запознаем. Какво ли име ми бяхте избрали?

Всъщност името нямаше такова значение пред това, че ще видя лицето ти. И най-накрая ми се случи. О, ти беше по-хубава и мила от всичко, което съм си представяла.

Здравей, мамо! Обичам те! Благодаря ти, че ми даде живот!